Точно тогава на вратата се показа Брандос. Погледна я учудено, сетне извърна очи към седящия на земята Амиранта и на лицето му блесна широка усмивка. Той приближи стария си приятел, протегна му ръка и му помогна да се изправи.
— Най-добре направи нещо, за да помогнеш на бедното момиче да преодолее мъката по теб, инак накрая ще те убие.
— Някакви предложения? — попита Амиранта, докато си наместваше челюстта.
— Или я убий пръв, или се ожени за нея — за друго не се сещам.
— Да се оженя? Тя по-скоро би се омъжила за демон. Да не говорим, че току-що са я повишили в майка-епископ.
— Нищо чудно, че е толкова свадлива — отбеляза Брандос.
— Е, май предложението за женитба отпада. Освен ако не те привлича животът в храма?
Амиранта го изгледа с поглед, който би накарал да повехнат цветя.
— Искаш ли нещо?
— Да. Пъг ме прати да те повикам. Изглежда, Гуламендис е открил нещо в книгата, която откраднахте… заехте от Квег.
Амиранта прогони обидата си и объркването от поведението на Сандрина и последва приятеля си. Брандос го отведе при входа на кулата и каза:
— Кажи ми после, ако има нещо интересно.
— Напоследък скуката сякаш напълно напусна нашия живот — промърмори Амиранта, докато вземаше по две стъпала наведнъж.
Стигна кабинета на Пъг, почука и чу отвътре гласа му:
— Влизай.
Амиранта пристъпи вътре и завари Пъг в компанията на седналия срещу него Гуламендис.
— Викал си ме?
— Да — кимна Пъг. — Гуламендис успя да преведе няколко от пасажите, които са те затруднили, и ако е прав, положението е съвсем различно от това, което предполагахме.
— Наистина? — повдигна вежди чародеят и седна в празното кресло до елфа.
— Да — потвърди Пъг. — Ще оставя на него да обясни как е стигнал до тези заключения, но накратко, изглежда, че нещата в демонското царство не са такива, каквито си ги представяхме.
— Не стигнахме ли до извода, че Беласко се опитва да поквари нашите демони, когато беше нападната Вила Беата?
При споменаването на неговия дом, където бе загинала жена му, Пъг видимо се напрегна.
— Съжалявам — добави тихо Амиранта. — Не исках да проявявам неуважение. Какво се е променило сега?
Този път заговори Гуламендис:
— Амиранта, бих предпочел да обсъдим всичко това подробно, но освен ако не греша, двамата с брат ми бяхме свидетели на ужасно кръвопролитна гражданска война в демонското царство.
— Гражданска война?
— Знаем, че Маарг е мъртъв, но някой поддържа внушението, че още е жив и продължава да командва. Само дето не е така. Пъг е сигурен, че останките му са на света Шила, а демонският крал, който ние видяхме на Телесан, беше илюзия. Дори душата му да се е върнала в демонското царство, ще е нужно време, за да си възвърне изгубените позиции, ако въобще някога успее. От всичко това ние се изправяме пред два въпроса: кой се представя за Маарг и с каква цел?
— Три въпроса — поправи го Амиранта. — С кого се бият?
— Четири — добави Пъг. — Каква връзка има всичко това с Мидкемия?
Тримата се облегнаха назад, замислени над факта, че на всеки въпрос, чийто отговор бяха намерили, откакто Демонското царство бе започнало да заплашва Мидкемия, се бяха родили по два нови.
14.
Клането
Пъг даде сигнал.
Магнус последва указанията на Гуламендис и изведнъж се озоваха в просторно помещение. Оракулът на Аал се изправи пред тях, величественото й драконско тяло бе още по-впечатляващо заради смарагдите, с които бе обсипано, резултат от магично сливане, случило се по време на битката преди близо столетие.
— Идваш неканен, Пъг — отбеляза Оракулът, макар че тонът й бе лишен от чувства, нищо повече от отбелязване на фактите.
— Защото съм изправен пред неизвестност — отвърна Пъг. — Огромна опасност е надвиснала и бих искал да чуя мнението ти по въпроса.
Оракулът помълча малко, сякаш претегляше думите му, после заговори:
— Съществуват твърде много възможни бъдеща, повечето от тях страшни, някои слагащи край на живота, какъвто го познаваме. Твърде много различни комбинации.
— Може ли да се направи нещо, за да се избегне най-неблагоприятното развитие на нещата?