— Виждам две вълни: едната, която виждаш и ти, и втора зад нея. Сега ще си спомниш нещо — от детството си.
Пъг я погледна сащисано. Никой не знаеше за онзи момент, беше сигурен, че не го е обсъждал с никого. Беше се случило в деня, когато за пръв път разговаря със своя стар учител Кълган. Една вълна го събори на брега и докато се опитваше да се изправи, втора го подкоси.
— Спомням си — прошепна той. — Урок, който ще помня през целия си живот.
— Трябва да откриеш скритата вълна. Вълната, която виждаш, има за цел да ти отвлече вниманието, да изстиска силите ти и да те разсее.
— Можеш ли да ми кажеш нещо повече?
— Сенки крият още по-дълбоки сенки. Съществува бездна, от която не прониква светлина и в която никой не може да надзърне. А вътре се спотайват тези, които искат да изтребят всички вас. — Огромната фигура се размърда. — Събери повече сведения, преди да действаш, защото този конфликт ще завърши или с победа, или с поражение.
— Не за първи път сме изправени пред подобен избор — посочи Магнус.
— Вълна след вълна, млади магьоснико — продължи Оракулът, — не забравяй това. Тази борба е започнала много преди да си се родил, преди да се е родил баща ти, дори преди да съм се появила на този свят аз. Все още не го виждате, но всичко това е свързано. Бъдете предпазливи, бъдете мъдри в решенията си, осмисляйте внимателно съветите ми.
Огромната глава на дракона се спусна бавно към пода и мъжете и жените, които стояха в сенките — помощниците на Оракула, — се приближиха, за да се погрижат за нуждите му.
Пъг кимна на сина си и след миг двамата се озоваха обратно в неговия кабинет.
— Татко, това помогна ли ти? — попита Магнус.
— Донякъде — отвърна Пъг. — Преди да се прехвърлим в Кеш, за да надзърнем в голямата дупка в земята, за която ни съобщи Сандрина, мисля, че ще трябва да изминем в обратен ред пътя на двамата братя елфи и да намерим изгубения замък.
— Какво ще търсим там?
— Познания, както винаги. Там има джуджета, хора и елфи, затворени в подземията, и ние трябва да ги освободим. Има и място, пълно с книги, които бих искал да донесем тук.
— Книги? — попита Магнус. — Какви книги?
— Няма как да узнаем, преди да сме ги донесли.
— Защо смяташ, че са важни?
— Защото — отвърна Пъг със суха усмивка, — изглежда, че онази крепост е била поредното скривалище на твоя дядо.
— Макрос — прошепна смаяно Магнус.
Пъг се пресегна, извади от лавицата една книга и я подаде на сина си.
— Погледни знака на първата страница.
Магнус отвори книгата.
— Това е подписът на дядо.
— Ще ми се да знаех какво би казала в този миг майка ти — произнесе измъчено Пъг.
— Нещо унищожително, без съмнение — отвърна Магнус и се разсмя.
Внезапно Пъг също се разсмя и повтори:
— Без съмнение.
За първи път след смъртта на Миранда двамата намираха сили да се разсмеят. Спогледаха се. Знаеха, че е време да загърбят болезнените спомени от миналото, да се подготвят за назряващата битка, за да могат да покажат най-доброто от себе си. Пъг прогони надигащия се страх от поредния неканен въпрос — кога ли ще изгуби и сина си? Никога — нямаше да привикне с горчивата цена, която боговете очакваха да плати, но това не означаваше, че мигът е настъпил, нито дори, че ще бъде скоро.
— Мисля, че трябва да намерим Гуламендис и да се отправим към онзи свят с вулканите.
— Кой още?
— Амиранта и Сандрина, нужни са ни всички познания за демоните, с които разполагаме, и Брандос, защото един опитен меч винаги е от полза, когато се изправяме срещу тези същества.
— Кога тръгваме? — попита Магнус.
— Веднага щом събереш всички. Нямаме време за губене.
Магнус кимна и напусна забързано кулата. Пъг остана в креслото си, потънал в мисли. Страхът от потенциалната загуба на последното му дете отново започна да набира сили и той си наложи да се съсредоточи върху предсказанията на Оракула — скритата вълна, врагът, спотайващ се в бездната. Усещаше, че умът му е на границата да осъзнае нещо, но както винаги маниерът на Оракула да смесва метафора с факти само объркваше нещата.
Отне им известно време, но в края на краищата откриха източника на последния разлом на братята. Пъг отдели почти час да претърсва поляната на Острова на чародея, на която се бяха появили, като използваше уменията си да долавя остатъчни дири от магия. Следата бе съвсем слаба, но с изчисления и търпение той успя да се добере до мястото на нейната поява и нареди: