— Всички да се отдръпнат. Магнус, бъди готов да ни евакуираш, ако се наложи. — Разломите можеха да бъдат много нестабилни и разрушителни и макар че нито един човек на този свят не знаеше повече за природата им от Пъг, той проявяваше огромна предпазливост, когато задаваше ново местоположение.
Пъг затвори очи, произнесе кратко заклинание и разломът се появи пред него.
За миг той неволно пристъпи напред, сякаш придърпван от невидима ръка, после отстъпи, като че същата ръка го бе отблъснала. Брандос се притече на помощ и го улови, преди да е паднал.
— Това беше доста неочаквано — промърмори Пъг.
— Кое, татко?
Пъг погледна Магнус.
— Този разлом бе създаден с много повече енергия, отколкото бих използвал аз. Сякаш някой друг ми помогна да го прокарам. — Обърна се към останалите. — Най-добре се пригответе за непредвиденото, когато пристъпим вътре.
И ги поведе. Когато останалите го последваха, откриха, че вече разглежда портала, използван от двамата елфи. Брандос се закашля от задимения въздух, който лютеше неприятно в очите.
— Сигурно е имало скорошно изригване — отбеляза Гуламендис. — Не беше толкова зле, когато си тръгвахме.
Магнус застана до баща си и незабавно разбра какво е привлякло вниманието му.
— Никога не бях виждал нещо подобно.
— Аз също. Погледни това. — Той посочи кухината и вдлъбнатините за пръстите.
Магнус пъхна ръка вътре, затвори очи, после ги ококори от изненада.
— Тези прибори…
— Истинско майсторство — възхитено каза Пъг. — Ако са конструирани от дядо ти, надминават всичко, което съм успял да измисля. Сякаш някой друг…
— Но кой? — попита тихо Магнус.
— Вятърът се усилва! — извика Амиранта.
Пъг се огледа. Беше невъзможно да се определи кое време на деня е, тъй като прах и пушек закриваха небето. Въздухът бе изпълнен с миризмата на дима от далечните вулкани.
— Да — рече той. — Прав си — наскоро е имало изригване.
— Когато тръгвахме, нямаше толкова много пепел — каза Гуламендис. — Е, поне сумракът ще прикрие приближаването ни.
Земята под краката им се разтърси, сякаш за да потвърди съмненията им, и над един от далечните върхове се появи жълтеникав конус.
— Питам се от колко време е така? — рече Амиранта.
— От векове, без съмнение — отвърна Пъг. — Вулканичните региони имат периоди на затишие и после пак се връщат към предишната си активност. — Той посочи близкия склон. — Стичащата се лава се събира на дъното и образува сравнително полегати склонове. Но едно мощно изригване може да промени отново релефа на местността… Ще ми се да можех да взема с нас тази машина на разлома. Но първо — Пъг погледна Гуламендис — накъде е крепостта?
— Нататък. — Гуламендис посочи на север. — На около половин ден път.
— Ще стигнем там малко по-бързо. — Той им даде знак да застанат близко. Сандрина и Брандос се изправиха до Магнус, докато Амиранта и Гуламендис доближиха Пъг. Всички се уловиха за ръцете и след миг се озоваха на един хребет на миля северно от доскорошното си местоположение. — Не се пускайте — нареди Пъг и последва нов скок, който ги отведе на платото.
Вече виждаха издигащата се в далечината крепост. — Кой е най-добрият начин да влезем? — попита Пъг.
— Ние излязохме през главната порта — обясни Гуламендис. — Има една малка вратичка, която използвахме, без да отваряме самата порта. В двора нямаше никой, просто я отворихме, излязохме и я затворихме. Може още да е отключена.
Пъг кимна.
— Ето там — каза той и ги премести на друг хълм съвсем близо до портата. Ако някой гледаше от стената или кулата, шансовете да ги забележи бяха големи, но Пъг бе сигурен, че двамата с Магнус ще могат да се справят с всичко, което се появи откъм изоставената крепост.
Никой обаче не вдигна тревога, нито по стените или около портата се забеляза някакво раздвижване.
— Предполагам — каза Гуламендис, — че крепостта е била изоставена много отдавна и е заета от демоните съвсем наскоро. Част от нея все още е под дебел слой прах.
— Някакви следи? — попита Магнус.
— Не видяхме, нито се безпокояхме, че оставяме. След като никой не е влизал в тези помещения, едва ли ще знае дали там е трябвало да има следи, или не. Пък и не смятахме да се задържаме — добави Гуламендис.