— Логично — съгласи се Пъг.
Доближиха вратичката в огромната порта и Пъг я отвори.
— Изглежда, никой не е разбрал, че сте идвали.
Влязоха и продължиха навътре, като се придържаха към сенките. Гуламендис ги отведе до един ъгъл, от който се виждаше бараката. Нямаше никого.
Заслизаха по стълбата, но когато стигнаха подземието, откриха, че вратата е здраво залостена. Гуламендис я натисна с рамо, но тя отказваше да поддаде.
— Позволи на мен — прошепна Магнус.
Младият магьосник застана пред вратата и вдигна ръка. С едно рязко движение и една-единствена дума вратата се помръдна встрани достатъчно, за да могат да видят какво я е запречило.
— Трупове — прошепна Магнус.
Миризмата на разлагаща се плът накара дори Брандос да преглътне мъчително.
— Какво е станало тук? — попита Сандрина.
— Няма как да разберем, докато не влезем — отвърна Пъг. Говореше с нормален тон, сякаш не се страхуваше, че могат да ги чуят. — Но мисля, че демоните са решили да напуснат това място и да не взимат затворниците със себе си.
Магнус размаха ръка, вратата се откъсна от пантите и се прекатури върху телата на пода.
Просторната подземна галерия, водеща към тъмницата, бе осеяна с трупове — хора, елфи и джуджета лежаха скупчени едни върху други. Нямаше съмнение, че са се опитвали да достигнат вратата и че са били покосени отзад. Раните им бяха най-различни — някои тесни като посичания от меч или нож, други разкъсани и наръфани като от нокти и зъби.
Пъг приклекна да огледа един от труповете по-внимателно и каза:
— Тези дрехи са ми познати. Мисля, че това джудже е от Дорджин, може би от групата на Кеандар. Моделът на плетката на туниката му е от онзи край. Но елфите…
— Не бях виждал такива, но пък докато не се върнахме на Родния свят — обади се Гуламендис, — познавах само таределите.
— Не мисля, че са от Мидкемия — възрази Пъг и опипа ризата на един убит елф. — Материалът ми е непознат. Не е коприна, нито лен, но е тънък и фин. — Изправи се и добави: — Твърде много загадки. Къде е кулата?
— Нататък — посочи Гуламендис.
Сандрина и Брандос бяха виждали немалко бойни полета, но и двамата бяха пребледнели от това, което ги заобикаляше, и с радост напуснаха помещението.
Светлината бе слаба и в дъното на коридора Магнус протегна ръка и на дланта му се появи ярко сияеща сфера. Стигнаха подножието на стълбите към кулата и бързо се качиха догоре.
Вратата все още бе затворена и когато я изтикаха навътре, Пъг каза:
— Усещам го.
— Дядо? — попита Магнус.
— Да, макар че е минало толкова много време… — Той сви рамене. Пресегна се, взе една книга от лавицата и я погледна. — Имам копие от тази в библиотеката си.
Магнус застана до него и заговори:
— Ще отнеса всички книги, за които съм сигурен, че ги нямаме. — И започна да преглежда подредените на писалището книги, като отместваше настрани онези, с които вече разполагаха в библиотеката на Острова на чародея.
Пъг тъкмо сваляше една дебела книга от рафта, когато подът се разтресе толкова силно, че всички рухнаха на дъските. Върху главите им се посипа прахоляк, насъбрал се в цепнатините между древните камъни, които сякаш продължиха да се тресат още половин минута. Когато трусът най-сетне се успокои, Брандос надзърна през прозореца и извика:
— Вижте!
В далечината най-големият от трите вулкана продължаваше да тътне и да разпраща ударни вълни през скалите и почвата. Миг по-късно отекна експлозия с титанична сила, масивно изригване на ярко сияеща лава, която се стрелна като бяла колона в небето, като че бликаше право от врящия чайник на някой могъщ бог. Скални отломъци, пепел и втечнени камъни се изстрелваха от кратера с изумителна бързина.
— След минута вълната отровен въздух, достатъчно нагорещен, за да смъкне кожата от телата ни, ще стигне дотук — заяви Пъг. — Грабвайте тези книги и застанете до мен!
Докато вятърът се усилваше до оглушителен рев, насред стаята, на не повече от десетина сантиметра от носа на Брандос, се образува сивкаво петно, което бързо се разширяваше. Без да каже и думичка, старият боец скочи в него и останалите го последваха. Пъг избута сина си и прекрачи след него — и след миг всички се озоваха на поляната на Острова на чародея.
Пъг захвърли книгите, обърна се и с едно рязко махване с ръка затвори разлома миг преди свръхнагорещеният въздух да нахлуе през него.