Всички почувстваха как топлината бързо се разсейва, но все още бяха завладени от мисълта колко близо са били до гибелта.
— Мисля, че… — почна Пъг, докато се обръщаше, но в този миг краката му се подкосиха. Магнус пусна книгите, които държеше, сграбчи баща си и внимателно го положи на тревата. — По дяволите! — изруга Пъг. — Забравих, че исках да взема този портал с нас. — После затвори очи и съзнанието му се забули в мрак.
Пъг се събуди с неистово главоболие. Магнус седеше до леглото му.
— Колко дълго?
— Цяла нощ и половината от сутринта — отвърна синът му.
Пъг се надигна и установи, че все още е замаян.
— Това беше невероятно постижение — продължи Магнус. — Да успеем да се прехвърлим през разлома за толкова кратко време. Нищо чудно, че изгуби съзнание.
— Нямахме кой знае какъв избор.
— Което ме накара да се замисля — продължи Магнус. — Може би за в бъдеще ще е добре да пращаме пред нас наблюдателна сфера.
— Прав си. Ако се бяхме озовали при планината в момента на изригването, всички щяхме да сме мъртви.
— Да, трябва да сме по-предпазливи. Сега какво ще правим?
— Ще прегледаме книгите да видим има ли в тях нещо, което да хвърли светлина върху случващото се, после двамата с теб и специалистите по демони ще посетим Кеш.
— Ще наредя да ти донесат нещо за хапване.
— Не си прави труда — отвърна Пъг и се надигна. — Сам ще се погрижа за себе си. Всъщност съм повече жаден, отколкото гладен. Прегледа ли книгите на дядо ти?
— Разбира се — отвърна Магнус. — Има две, които отделих за теб, но мисля, че повечето са копия на книги от нашата библиотека. Взел ги е, преди да напусне този остров и преди ти да го откриеш да се скита наоколо с блуждаещ поглед.
Пъг се замисли.
— Това би обяснило крайното му объркване. Но какво е търсил на онзи свят и кому е служил там? И има ли всичко това нещо общо с демонското войнство? Трудно ми е да повярвам, че Макрос се е появил на свят, пълен с демони, по чиста случайност. И че е зарязал там цяла библиотека, която ние откриваме малко преди на свой ред да се изправим срещу армията на демоните.
— Когато става дума за дядо, всичко е възможно. — Макар че никога не бе виждал дядо си, Магнус се беше запознал с един дасат с прозвището Градинаря, който пазеше спомените на Макрос Черния. Оказа се, че това е поредният изкусен план на Калкин, Бога на измамниците, но все пак благодарение на него Пъг и синът му се бяха сдобили с информация, която бе спасила Мидкемия от ужасно нашествие, макар и с немалка цена — пълното унищожаване на света Келеуан. Въпреки че спомените на дасата не бяха негови, вярата на Магнус му бе помогнала да опознае по-добре дядо си.
Магнус слезе в кухнята с баща си и там завариха Амиранта и Брандос, които току-що приключваха да се хранят.
— Къде са останалите? — попита Пъг.
— Гуламендис изучава книгата от Квег, а Сандрина се запиля някъде. — При последните думи Брандос погледна Амиранта, който направи кисела физиономия.
— Нещо интересно в книгите, които донесохме? — попита Пъг.
— Нищо особено — отвърна Магнус. — Има няколко факта, които изискват по-задълбочено проучване, но мисля, че става въпрос за доста стари изследвания на дядо. Помня, ти ми каза, че когато си дошъл тук след края на Войната на разлома, си открил писмо от него, в което ти казвал, че ти предава библиотеката. Това, което е взел на Телесан, са копия. Точни копия, така че предполагам, че са магични дубликати, а не преписвани от писари. — Магнус седна. — Може би ако бяхме успели да спасим всички книги и да прегледаме заглавията им, щяхме да добием известна представа защо е отишъл там, след като е напуснал Мидкемия, и какво се е надявал да постигне.
— Магнус, паметта ти е по-силна, отколкото на повечето хора — каза Пъг, — а аз помня поне десетина от книгите, които отделих настрана. Да се опитаме да съставим списък и да го сравним с това, което взехме с нас. Може би ще успеем да разберем какво е заинтригувало Макрос.
Магнус въздъхна и отбеляза:
— Още една причина да ми липсва мама.
Пъг го хвана за ръката и леко я стисна.
— Зная. Има още нещо. Макрос е живял известно време на Телесан и това говори недвусмислено за някаква важна връзка между нашия свят и онзи. Едва ли е случайно, че когато двамата братя са избягали от техния Разпределителен свят, са се озовали в бившата резиденция на Макрос Черния.