Томас се разсмя.
— Защо го иска от мен, а не от теб?
— Защото аз не съм в положение да влияя на лорд-регента, а честно казано, ти си единственото същество, към което той изпитва…
— Страх? — попита Томас с едва забележима усмивка.
— Бих казал уважение, милорд.
Томас наклони леко глава, докато обмисляше следващите си думи.
— Вашият лорд-регент е сложна личност. От една страна, проявява уважение към мен и кралицата, от друга, гледа на нас с подозрение.
— Той е горд и преизпълнен с амбиции — за нашия народ и за себе си — отвърна Ларомендис. — Брат ми и аз сме прекарали повече време тук от всеки друг таредел и най-сетне започваме да разбираме колко дълбоки са връзките на еледелите с този свят, с Родния дом. — Помълча малко, после продължи: — Но дори ние не се съмняваме, че нашият клон на общото ни семейство е…
— Висшестоящ? — вметна Томас и присви очи.
— Щях да кажа по-развит. — Той огледа помещението, издълбано в дънера на величествена Звезда, както сънародниците на Ларомендис наричаха тези дървета. — Господарю Томас, ако питаш за мнението ми, тези, които са останали тук, са избрали пътя на истината. Те са съхранили хармонията с природата и най-важните страни на този свят. Ние, които сме избягали от Войните на хаоса, сме взели с нас само толкова, колкото сме можели да носим, и от нищо повече от една обезверена група сме се превърнали в народ, който завладява звездите. — Погледна Томас в очите и продължи: — Може да сме арогантни, но сме заслужили това право.
— Ларомендис, живях като човек, а обличах върху себе си валхеру, прекарах тук повече от столетие редом с поданиците на моята кралица и ще ти кажа само едно: силата сама по себе си не заслужава нито страх, нито уважение, тя просто е сила. Въпросът е как се използва и с какви цели — това възвеличава или принизява този, който я прилага. Когато облека доспехите си, малко са съществата на този свят, които могат да се мерят с мен, може би Пъг е единственият, който би могъл да ме надвие. — Той се усмихна и отново придоби хлапашки вид. — Сигурно е добре, че той е не само мой съюзник, но и най-близкият ми приятел. — Усмивката му се стопи. — Но в ранните дни на съзряването си аз извърших неща, които не беше редно да правя и от които по-късно се срамувах. Неща зли и несправедливи. Казвам ти го, за да подчертая, че макар еледелите да изглеждат примитивни и изостанали в сравнение с твоите сънародници, това изобщо не е така. Магията на Тъкачите на заклинания не е по-слаба от тази на твоите сънародници, които могат да вдигат могъщи градове, като карат камъните да се размекват и втечняват. Твоите братовчеди, елдарите, които живеят сред нас, владеят подобни умения, но не са се опитвали да променят Елвандар, а вместо това са се пригодили към живота в него. — Затвори очи и се усмихна. — А сега да чуем истинската причина, поради която искаш да говоря с лорд-регента, вместо ти да му отнесеш посланието на Пъг.
Ларомендис се разсмя малко насила.
— Както казах, лорд-регентът те уважава. И — което едва ли е от такова значение — презира мен и брат ми. Нашите умения не се ценят високо от моите сънародници… Освен това най-вероятно смята, че двамата с Гуламендис сме загинали, изгубени при битката на Разпределителен свят.
— Нима не си съобщил на сънародниците си, че сте живи? — попита учудено Томас.
— Не сме сигурни дали оставането ни зад вражеските линии бе по воля на случая. Всъщност би могло да е преднамерено.
Томас мълчеше.
— Ако ми позволиш да продължа със съветите, в случай че решиш да се вслушаш в молбата на Пъг, ще е от полза, ако предадеш дискретно едно съобщение на Тандареи, мага учен на Събора на регента. От него ще научиш дали можем да се завърнем като оцелели герои от една безнадеждна битка, или ще бъдем екзекутирани за дезертьорство пред лицето на врага.
— Тази информация наистина може да е полезна, преди да покажете физиономиите си в Е’бар — съгласи се Томас. — Дотогава какви са плановете ви?
— Бих искал да се върна при брат ми на Острова на чародея. Той е доста ентусиазиран от идеята да черпи познания от други култури. Трябва да призная, че аз съм много по-скептично настроен, но нещата, които е узнал от своя колега Амиранта, могат да се окажат много интригуващи. И макар моето изкуство да не се рови из дълбините на тъмните мистерии както неговото, винаги съм готов да търся начини да се усъвършенствам.
— Мъдро — каза Томас. — Макар че, ако пожелаеш, ще бъдеш добре дошъл и в Елвандар.