— А след това, ако са съгласни, могат да се присъединят към нас. В противен случай ще ги насочваме към изоставената кешийска крепост, а оттам ще уредим безопасното им прехвърляне по домовете им. — Погледна двамата магьосници Джейсън и Акийм и продължи: — Вие ще останете при крепостта и ще координирате евакуирането на пострадалите пленници. Това не е военна операция и макар да ви прилича на набег, не е и набег. Ако се забавим там повече от час, с нас е свършено. Трябва да се приближим незабелязано и да сме готови да си тръгнем колкото се може по-бързо. — Обърна се към Пъг. — Нали така?
— Да. Всеки от нас ще носи транспортна сфера, настроена да ви върне тук.
Един глас от ъгъла се обади:
— Каспар, разбрах, че там ще сме осмина. Това е или твърде много, или твърде малко.
— О, Джим! — засмя се Каспар. — Чудех се къде ли се спотайваш.
От сенките са подаде човекът, който ръководеше кралското разузнаване. Беше с черни панталони и широка черна туника.
— Твърде много или твърде малко?
— Затова ще се разделим на две групи — обясни Каспар. — Пъг, Гуламендис, Амиранта и Брандос ще се заемат с обследване на странната конструкция и ще се опитат да разберат магичното й предназначение, ако въобще има такова, а не е плод на някаква демонска грандоманщина. Аз ще взема Сандрина, за да разузная възможното военно приложение на постройката, а Магнус ще ни осигури магичната подкрепа, в случай че се наложи. Ти можеш да избереш, която и да е от двете групи.
— Мисля, че ще избера твоята, Каспар. — Джим се засмя. — Така ще сме поравно.
— Именно — каза бившият херцог на Оласко. — Като се има предвид, че няма съществена часова разлика между Острова и Долината, ще поемем нататък по залез-слънце. Нахранете се добре, починете си и ще се срещнем в двора, преди да се стъмни.
Ларомендис влезе в стаята тъкмо когато присъстващите започнаха да се разотиват и се приближи до Пъг.
— Томас каза, че ще отпътува за Е’бар, за да разговаря с лорд-регента.
Пъг втренчи очи в него.
— И…?
Изненадан, че този човек е в състояние да долавя нюанси в гласа на един елф, Ларомендис продължи:
— Не храня големи надежди, че ще си осигурите съдействието на Регентския събор. Те винаги се съгласяват с лорд-регента. Ако демоните дойдат, той няма да ви помогне, а ще нареди да се окопаем и да търсим нов път за бягство, докато вие воювате с тях.
Пъг кимна.
— Ще се върнеш ли там?
Ларомендис помисли малко, после каза:
— Те мислят, че с брат ми сме мъртви. Според мен ще е от полза за каузата ни, ако тази заблуда продължи още известно време. Ще остана тук с Гуламендис, ако ни приемеш.
Пъг кимна.
— Добре. Говори с брат си за тазвечерната експедиция. Не бих имал нищо против да дойдете с нас и да се поогледате.
— Разбира се — отвърна Ларомендис и тръгна към брат си.
Магнус застана до баща си и прошепна:
— Какво очакваш да откриете там?
— Не знам. Не мога да го извикам във въображението си, а имам доста богато въображение. Хайде сега да похапнем и да си отдъхнем преди тръгване. Имам усещането, че ни чака дълга нощ.
Амиранта седеше сам на стъпалата към крепостта. Беше късен следобед и той току-що се бе нахранил. До залез-слънце имаше около час, но чародеят не изпитваше желание да си почива. Вместо това се опитваше да запази спокойствие, докато обмисляше това, което ги очакваше след няколко часа.
След студеното и влажно време и поредицата бури топлото слънце бе приятно разнообразие, успокоителен намек за задаващата се пролет и за лятото след нея. Мисълта за рисковете, които ги очакваха, за новите и непознати неща подсилваше нетърпението на Амиранта. Беше толкова лесно да се хвърли в този водовъртеж от събития заедно с група смахнати магьосници и безгрижни войници, служещи на едно абстрактно и по-велико добро.
А след това стана свидетел на смъртта на Миранда.
И преди бе виждал да умират хора, беше губил близки същества, но се успокояваше с мисълта, че така е било предопределено — да умрат преди него. Даваше си сметка, че това е егоистично успокоение, че не бива да остава напълно безразличен. В Миранда обаче той бе срещнал жена с удивителни способности, магични познания, които си съперничеха с тези на Пъг и в сравнение с които неговите бяха незначителни. Нещо повече, тя бе от дългоживеещите магьосници, по-възрастна от него с близо столетие, макар да изглеждаше на средна възраст. Би могла да живее поне още стотина години и дори повече, а бе напуснала този свят внезапно и безмилостно, без никой да успее да й помогне.