Един кратък миг, който сякаш бе накарал Амиранта да прозре колко е крехък животът. Никой от тях, дори Пъг и Магнус, или някой от останалите магьосници, не би могъл да реагира достатъчно бързо, за да я спаси. Беше като да гледаш как някой се дави, докато стоиш безпомощен на брега.
Споменът за онази сцена беше заседнал здраво в съзнанието му. Бе изминала почти година от случката, но той все така се измъчваше от мисълта, че е можел да направи нещо, защото в края на краищата беше чародей, Укротител на демони.
Едва доловим шум го накара да се обърне и той видя, че зад него е застанала Сандрина. Понечи да се изправи, но тя го натисна по рамото. Опитвайки се да запази достойнство, той каза:
— Ако ще ме удряш, моля те, не го прави. Наистина ми омръзна да се надигам от земята всеки път, когато те срещна.
Тя се усмихна — неочаквана и малко тъжна усмивка, после каза тихо:
— Извинявай. Извикваш на бял свят най-лошото в мен.
Той наклони леко глава и отвърна:
— Това е дарба.
Тя го изненада, като приседна до него.
— Известно време мислих над създалото се положение.
Той понечи да попита какво положение има предвид, дали необходимостта отново да разузнават лагера на демоните, издигането й в йерархията на Ордена, или това че пак са заедно, но в рядък прилив на мъдрост каза само:
— Наистина?
— Нима това те изненадва? — попита тя с укор.
Той се опита да запази спокойствие.
— Не ме изненадва, че мислиш за разни неща, а че ги споделяш с мен.
— Настина? — повтори сега тя и в гласа й се долови желание за конфронтация.
Той си даваше сметка, че бързо губи надеждата за цивилизован разговор. През времето, когато бяха заедно, бе открил, че тя притежава объркващата смес от остър ум и импулсивно поведение, което нерядко граничеше с безразсъдство. В ордена я бяха научили да взема бързи решения, да определя на коя страна ще бъде и срещу коя да се изправи, но този урок, изглежда, я бе лишил напълно от способността да се откъсва за миг от обкръжаващия я свят и да се отдава на размисъл. Затова предпочете да кимне неопределено.
— Понякога ми се случва да отделям време, за да обмислям какво предстои — каза тя с присвити очи и леко повишен глас. — Дойдох да разговарям с теб, защото макар да си жалко подобие на мъж, въпреки това знаеш за демоните повече от всеки друг, когото познавам. Освен това Магнус ми разказа за вашето откритие на Квег и искам да ми кажеш какво още си научил за тези същества, срещу които предстои да се изправим.
Амиранта плъзна поглед по лицето й, несигурен какво очаква тя от него, и накрая реши, че ще е най-добре да приеме изявлението й за искрено.
— Искаш да знаеш какво научихме за демоните като цяло, или какво смятаме, че ще ни чака, когато идем в Кеш?
— Тези в Кеш съм ги виждала с очите си, ако не си забравил — припомни му тя и в очите й блеснаха гневни пламъчета. — Брандос каза, че двамата с елфа сте обменили доста информация за демоните и че ти си толкова доволен от това, че едва успяваш да го скриеш.
Амиранта въздъхна измъчено.
— Брандос често пресилва нещата. Във всеки случай това, което открихме, е един напълно различен поглед за така наречения Пети кръг на ада. Магьосници, които призовават демони, като Гуламендис и мен, по правило са самоуки, макар че понякога срещаме други, с които да обменим познания. В Квег аз намерих… една книга, но това не е най-точният термин, тъй като става дума за нещо много повече от обикновена книга. Това е обширно проучване на Петия кръг. Някои са смятали автора за безумец, а произведението му за измама, целяща да възбуди любопитството на някой богат покровител, но двамата с Гуламендис намираме работата му за изключително полезна.
— Защо? — поинтересува се Сандрина и поне за миг като че ли забрави неприязънта си към Амиранта.
— Първото, което забелязах, бе миризмата на демони — книгата бе буквално пропита с нея. Който и да я е писал, направил го е в присъствието на демони. — Той зарея поглед в далечината и продължи: — Сякаш тези демони са цитирали един след друг неоспорими факти, а той само ги е записвал. Има и други полезни неща за демоничната наука. Но от друга страна, макар споменатата творба да е изумителна както по мащаби, така и по задълбоченост, тя в никакъв случай не е грандиозна. Ако не друго, най-много може да се определи като скучна и академична.