Выбрать главу

Конструкцията, изглежда, беше завършена. Четири огромни, извити като арки кули се протягаха към централната точка над голямо открито пространство в сърцето на постройката.

— Прилича ми на портала, използван от дасатите, когато нападнаха Келеуан, макар че около онзи нямаше такова укрепление. Те използваха магичен щит, който бе много труден за пробиване, сфера, която се разширяваше, докато прехвърляха нови групи от своите воини.

— Къде са всички работници? — попита Сандрина. — На площадката имаше стотици… Ами демоните, които надзираваха работата от стените?

— Трябва да се приближим — каза Пъг. — Виждам някакво движение, но не мога да различа подробности.

— Сандрина, отведи ни в дерето, ако обичаш — каза Каспар.

Спуснаха се предпазливо по дерето, което Сандрина бе използвала, за да заобиколи разположените постове. Продължиха в колона надолу и когато наближиха, Каспар и Сандрина дадоха знак да спрат, изпълзяха над ръба и се огледаха.

— Колко е тихо — прошепна Каспар.

— На стената. — Сандрина посочи.

Горе покрай бойниците се виждаха да крачат часовои, но между стената и дерето нямаше жива душа.

— Няма да е лесно да се приближим — рече Каспар.

— Най-добре да заобиколим отзад — предложи Сандрина. — Там има изсъхнало речно корито, което върви покрай стената. — И посочи наляво.

Каспар повика Пъг да се присъедини към тях и каза:

— Мислиш ли, че можеш да използваш магия, без да се усетят?

— С Магнус проверихме внимателно как е положението и засега не долавяме нищо неочаквано. — Той погледна към крепостта и продължи: — Вътре има нещо, което притежава огромна сила, но за момента сякаш е в летаргия. Открихме няколко бариери, разположени така, че да засекат, ако някой души наоколо, но са от доста примитивен тип и могат лесно да бъдат избегнати. Предлагам да се придържаме към първоначалния план.

Каспар кимна и каза:

— Почакайте да заобиколим отзад, а после действайте, както се уговорихме. Ако чуем някакви тревожни звуци откъм вашата група, ще накараме Магнус да ни прехвърли обратно на платото. Ако вие чуете нещо, направете каквото смятате за необходимо.

Пъг, Магнус и Амиранта представляваха внушителна магична сила, която можеше да се окаже решаваща, ако животът им бъдеше поставен на карта. След продължителен спор Каспар склони да направи както съветваше Пъг, а именно, ако нещо стане, да го чакат, докато им се притече на помощ.

Сандрина, Каспар, Ларомендис, Магнус и Джим пресякоха забързано поляната към изсъхналото корито, а Пъг се върна при Брандос, Амиранта и Гуламендис. Отброиха десет минути, после Пъг каза:

— Ларомендис, бъди готов да направиш така, че да приличаме на купчина камъни.

Елфът се усмихна.

— Това няма да е проблем, стига да не се приближи някой, който търси купчина камъни.

Брандос се засмя, после наостри слух и прошепна:

— Някой идва!

Групата се притаи под ръба на дерето.

Един демон часовой крачеше право към тяхната позиция и когато надзърна в дерето, премигна с кървясалите си очи. Имаше огромна глава с извити навън рога. Изсумтя, премигна отново и си продължи по пътя.

Когато се отдалечи достатъчно, Пъг се обърна и попита елфа:

— Купчина камъни?

— Именно — отвърна Ларомендис. — Следващия път обаче гледай да ни предупредиш по-рано.

— Тези кравешки глави май са доста глуповати — подметна Амиранта.

— Хубаво е, че на всичко отгоре са и късогледи — добави Брандос. — Дори само този факт неведнъж ми е спасявал главата.

— Късоглед часовой? — попита изненадано Пъг.

— Това ги изнервя допълнително — зашепна Брандос. — Подскачат при всеки шум или движение. Ако останем в тъмното и не мърдаме, вероятно ще ни подминат, без да се налага да прибягваме до илюзията на нашия приятел елф.

— Да тръгнем нататък. — Пъг посочи в посоката, в която се бе отдалечил часовоят. Приведоха се, излязоха от дерето и тръгнаха по ръба.

Стигнаха пътя, който извеждаше нагоре по хълма, и установиха, че постът, за който ги бе предупредила Сандрина, е изчезнал. Пъг предположи, че са премахнали всички съоръжения от околния периметър, след като са завършили стената, за да не могат да бъдат използвани за прикритие.

В тъмнината пресякоха пътя и продължиха бавно да се отдалечават от групата на Каспар.