Джим бе извадил кинжала си, но стоеше неподвижно. Изчака всичко наоколо утихне и едва тогава посмя да надзърне изпод наметалото.
Речното корито бе празно.
Беше чул шума от кратката борба и осъзна, че противникът е по-силен от тях, в мига, когато повалиха Магнус. Който и да ги бе издебнал тук, несъмнено бе могъщ магьосник. Предполагаше, че същата магична клопка е попречила на Сандрина да приложи уменията си, а и мрежите бързо бяха повалили нея и Каспар в несвяст.
Пъг и Каспар изрично бяха подчертали в инструкциите си, че ако нещата се объркат, той е последната връзка с външния свят. Като се имаше предвид нивото на силата и уменията, които притежаваха всички останали в групата, очевидно гледаха на него като на последната надежда.
Той продължи да се озърта. Не смееше да се изправи. Къде ли беше елфът?
И тогава изведнъж Ларомендис се появи до него. Наведе се, погледна го и прошепна:
— Отидоха си.
Джим се изправи и елфът протегна ръка и докосна наметалото му.
— Удивителна вещ.
— Може да съм добър в някои неща — отвърна Джим, — но не съм чак толкова добър. Излезе ми доста солено. Занаятчията, който ми го изплете, го нарече „сливащо се наметало“ и предполагам, че прилага магия като твоята. Огледа се отново за признаци на заплаха. — Какво стана все пак?
— И аз знам колкото теб — отвърна шепнешком елфът. — Те ни очакваха, знаеха, че с нас има магьосници, и бяха подготвени.
— Знаели са, че идваме?
— Очевидно. Това, което ме безпокои, е как е организирана засадата.
Джим смръщи озадачено вежди.
— И какво те безпокои?
— Не се движехме бързо, напротив, бяхме пределно предпазливи. За да не забележим тримата, които ни дебнеха, вероятно са се спотайвали тук доста отдавна, може би от часове. Заровени плитко под земята.
— Но как са дишали?
— Не мисля, че тези същества дишат — отвърна Ларомендис.
На лицето на Джим се изписа загриженост.
— Некромантия?
— Пъг каза, че непрестанно се опитва да си обясни какво общо може да има между магията на смъртта и демоничната магия. — Елфът спря и го погледна. — Може да има и по-прозаични обяснения, но дали това не бяха… съживени мъртъвци?
За пръв път от години Джим не знаеше какво да направи.
— Трябва да пратим вест на Пъг и да проследим похитителите.
— Аз ще намеря Пъг — отвърна Ларомендис. — Мога да се крия по-добре от теб, но не мога да проследявам, а и наметалото ти осигурява по-голяма гъвкавост от моето заклинание. Какво да му кажа?
— Разкажи му каквото си видял, нищо повече. Не казвай какво мислиш, освен ако не те попита, и освен това му предай, че ако не ви намеря до час, смятайте, че също съм паднал в плен. — Надзърна над ръба на речното корито, подхвърли едно „Успех“, загърна се в наметалото и изчезна в миг.
— Успех и на теб — отвърна Ларомендис, впечатлен от уменията на Джим да се слива с околната среда. Можеше да забележи някакво движение в мрака, но само ако се вгледа внимателно. Знаеше, че откъсне ли очи от Джим, ще го изгуби мигновено. Наметалото не го правеше невидим, но му позволяваше да се слее с околния терен.
Реши да разпита по-подробно за тази дреха, когато се измъкнат оттук. Огледа се, за да се увери, че не го наблюдават, и заотстъпва бавно назад по пътя, по който бяха дошли, надявайки се да намери Пъг преди всички да са загазили.
Пъг даде знак да спрат. Придвижваха се доста бавно, принудени да опишат голям полукръг на северозапад, преди да се доближат от другата страна към стените. В този район нямаше нищо, което да използват за прикритие. Коленичил зад един съвсем малък шубрак, Пъг промърмори недоволно:
— Така доникъде няма да стигнем.
— С Амиранта усещаме присъствието на демони — отвърна Гуламендис. — Но не са много и са разпръснати.
— Къде? — попита Пъг.
— Навсякъде — отвърна Амиранта. — Най-гъсто са концентрирани около голямата порта, където за пръв път прекосихме пътя…
— А тук? — попита Брандос.
— Тук са малко — отвърна елфът и погледна Пъг. — Да опитаме напряко?
— Какво предлагаш? — попита магьосникът.
Брандос се огледа и каза:
— Освен ако нямат изострено нощно зрение като нашия приятел елфа, мисля, че ще мога да се приближа и да се огледам. Не ми е за пръв път да пълзя по корем към вражеска позиция.