Пъг стигна ръба на ямата и надзърна вътре. Стомахът му се сви. Ямата бе дълбока само трийсетина стъпки, а в нея бяха нахвърляни трупове. Миазмите, които се вдигаха от тях, говореха недвусмислено, че са тук от дни. Хора, елфи, джуджета и дори няколко демона се виждаха в разлагащата се маса.
Пъг отстъпи назад и вдиша с пълни гърди свежия ветрец. Ако не полъхваше, щеше да долови миризмата на мъртъвците още при вратата.
Тръгна към единствената постройка край пръстена — имаше една врата и малко прозорче. В този момент някой му прошепна:
— Пъг!
За един кратък миг Пъг бе готов да изпепели на място тъмната фигура, преди да разпознае Джим.
— Размина ти се на косъм — каза магьосникът. — Къде са останалите?
— Вътре. — Джим посочи вратата. — Има стълба, която води към подземно помещение.
— Остава ми само минута, за да се върна в уговореното време при Амиранта и…
— Плениха Магнус, Сандрина и Каспар — прекъсна го Джим.
— Какво?!
— Имаше клопка. Мисля, че знаеха, че идваме. Използвах наметалото, а Ларомендис — заклинанието си, за да не ни видят. Елфът тръгна към вас и ако не са го пленили, когато се върнеш, вече трябва да е стигнал.
— Да се връщам? — попита Пъг. — Синът ми е там долу.
— Но аз имам по-големи шансове да се промъкна незабелязано. Магията ти е доста добра трябваше да се вторача към мястото, където беше, за да те забележа и в края на краищата да те позная. Ако слезеш по стълбите, ще се озовеш в тясно пространство и тези, които чакат там, няма начин да не те открият. Така че ще ида аз. Чакай ме при портата след пет минути.
— Ако дотогава не се върнеш, тръгвам след теб — заяви Пъг.
— А планът ни? — попита ядосано Джим.
— Хората ми са по местата си и ако се наложи, ще пратя Брандос с инструкции. Твърде много загубих, за да си позволя да изоставя Магнус.
— Разбирам — кимна Джим. — Добре. Слизам и до пет минути ще съм при теб.
Пъг все още се колебаеше да остави толкова важен проблем в ръцете на друг, но си спомни колко се сърдеше на Миранда, че не умее да прехвърля отговорността на помощниците си. Кимна на Джим, обърна се и се отдалечи.
Джим си даваше сметка колко е трудно за Пъг да го остави сам в такъв момент. Наскорошната загуба на жена му и Калеб го караше да се безпокои още повече за едничкия си останал син. Въпреки това Джим знаеше от опит, че в подобна ситуация тъкмо чувствата могат да те вкарат в беля.
Бяха премислили всички възможности и това бе една от тях. Три отряда войници чакаха заповед да щурмуват крепостта.
Всеки от отрядите бе под командата на човек, комуто Пъг имаше абсолютно доверие. Това бяха неговите приемни внуци Тад, Зейн и Джоми. Джоми се намираше в едно красиво малко имение на остров Ролдем, където под негово командване бяха разквартирувани триста кралски морски пехотинци.
Зейн беше в Кеш с половин легион от най-добрите кешийски гранични патрули и още хиляда души в случай на необходимост.
А Тад беше в Крондор с петстотин войници от гвардията на принца. На свой ред Каспар бе свикал други петстотин отбрани воини от армията на махараджата на Мубоя, които се намираха почти на половин свят разстояние от тях, но младият магьосник Джейсън бе готов да ги прехвърли тук.
Всеки или всички до един можеха да пристигнат за минути. За целта обаче трябваше някой от групата да използва цуранската сфера, за да се върне на Острова на чародея, където една кратка заповед щеше да даде ход на пълномащабна операция за завладяването на крепостта.
Стига да имаше такъв човек.
Джим се промъкна в сградата и заслиза по витата стълба, която започваше като дупка в пода. Опираше с една ръка стената отляво, а с другата придържаше наметалото плътно загърнато. Дрехата спъваше и затрудняваше движенията му, а той държеше да се спусне долу колкото се може по-скоро, без да вдига шум.
Измина пет пълни кръга и предполагаше, че е на около трийсет стъпки под земята, ала дъното все още не се виждаше. След още десет видя светлина и когато най-сетне стигна края на стълбата, прецени, че е на около сто и петдесет стъпки дълбочина. „Страхотно катерене ще е нагоре“, помисли си с въздишка. Особено ако го преследваха.