Намираше се в просторна стая с каменни стени. „Поредната проклета кешийска крепост“, рече си той. Това приключение бе започнало на подобно място на едно плато, наречено Гробницата на обезверените, а ето че сега се бе озовал на още по-далечно и опасно място.
Само един от четирите тунела, които започваха оттук, бе осветен. Естествено бе да избере него.
Тунелът бе облицован с древни камъни, сухи и покрити с прах, но на пода имаше пресни следи от множество крака. Джим все още нямаше представа какво е това място и защо лудият магьосник Беласко и неговите демони слуги са решили да го използват за своя крепост, но подозираше, че истината няма да му се понрави.
Когато стигна края на тунела, се поколеба. После надникна в помещението и повдигна учудено вежди.
Видя древен олтар, целия опръскан в кръв. Пред него бяха коленичили трима души, оковани във вериги: Каспар, Сандрина и Магнус.
Е, поне още бяха живи.
Върху олтара лежеше проснат самият Беласко, със затворени очи. Мъртъв, в безсъзнание или заспал — Джим нямаше как да прецени.
От другата страна на олтара се бе изправил строен мъж с жилесто тяло, гол до кръста. Гърдите му бяха изрисувани в татуировки на някакъв клан, зъбите му бяха изпилени като шипове. Джим никога не бе виждал шаскахански канибал, но веднага се сети, че този е точно такъв: шаскаханските канибали се славеха с пристрастието си към тъмната магия.
Само че този път магията, изглежда, не целеше да убие тялото на олтара, а по-скоро да го съживи. След като напевът утихна, шаскаханецът се пресегна и разтърси леко Беласко.
— Господарю? — прошепна той достатъчно силно, за да го чуе и Джим.
— Да, слуга мой? — отекна глас сякаш отникъде.
— С нас ли си отново? — попита мъжът. Изглеждаше изплашен.
— Още не — дойде отговорът.
— Какво трябва да сторя? Пленихме тези, които дойдоха, както ни нареди. Докарахме ги тук, оковани във вериги, които спират тяхната магия. — Погледна към Сандрина, Магнус и Каспар. — Ще помогне ли, ако пролеем кръвта им?
— Нищо не може да помогне — отговори сухо гласът.
И тогава се намеси втори глас, и той звучеше така, сякаш ветровете на ада му придаваха сили.
— Пуснете ме да изляза! — заповяда гласът и тялото върху олтара се разтърси, а шаскаханецът се дръпна изплашено назад.
Джим се спотаи в сенките. Чудеше се какво да направи.
17.
Призоваване
Ямата изригна.
Във въздуха над нея бликна стълб от зеленикава енергия и Пъг и останалите бяха запокитени на земята. Ярката светлина разцепи мрака като гневна светкавица, трясъкът беше оглушителен.
— Богове! — възкликна Брандос. — Какво е това?
Пъг настръхна от нарастващата концентрация на зла сила и повтори:
— О, богове, наистина какво? — От земята под краката им продължаваше да се надига оглушителен тътнеж, придружен със силни трусове. — Това е призоваване!
— Какво? — попита Гуламендис. — Никога не съм виждал нещо подобно.
— И аз — добави Ларомендис. Таределът бе открил брат си, Амиранта и Брандос, докато Пъг разговаряше с Джим. Пъг тъкмо бе приключил с краткия си разказ, когато ямата изригна.
Пъг се обърна към Брандос и рече:
— Вземи това. — Подаде му цуранската сфера и продължи: — Натисни копчето и ще се озовеш в крепостта на Острова на чародея. Там ще те очаква един магьосник, Паскал. Кажи му да донесе всичко. Той знае какво трябва да направи.
— Няма — възрази Брандос и погледна към Амиранта. — Ако не съм тук да му пазя гърба, ще си строши главата.
Амиранта взе сферата от Пъг и я пъхна в ръцете на Брандос.
— Успях да остана жив доста дълго, преди да се появиш ти, момче. — Дори някой да намираше за странно, че младоликият чародей нарича стария боец „момче“, го запази за себе си. — Прави каквото ти казват и после се върни тук, или остани да чакаш при жена си. Разбра ли ме?
Брандос плъзна поглед по лицата им. Изведнъж си даде сметка, че е единственият, който за момента е излишен тук. Вдигна сферата и в миг изчезна.
— Сега какво? — попита Гуламендис.
— През този портал всеки момент ще дойде нещо, което дори не можем да си представим. — Пъг видя, че часовоите по стените бързат да се прикрият зад бойниците и на нечовешките им лица е изписана уплаха. — Ако видите някой да доближава малката постройка при отсрещната стена, убийте го — извика и се затича.