— Какво да направя?
— По отношение на Беласко за момента нищо — отвърна Амиранта. — Що се отнася до острозъбия ни приятел, можеш ли да го убиеш, без да направи нещо на другарите ни?
— Казах, че мога.
— Направи го веднага, после ги освободи. Вероятно ще ми е нужна помощта на Магнус и Сандрина, за да се справя с Беласко.
Джим изчезна в сумрака и след миг Амиранта усети, че е сам в тунела. Някакво размътено петно прекоси помещението, а после шаскаханецът нададе вопъл и рухна до стената. Джим отметна качулката и се изправи над Беласко, махна на Амиранта да влезе и се зае да освобождава другарите им.
Магнус и Сандрина бяха омотани със сребристата мрежа, но Каспар бе завързан по обичайния начин. Джим измъкна натискания в устата му парцал и Каспар възкликна:
— Богове! Мислех, че ще се задуша — толкова навътре бяха натикали парцала. — Изкашля се и продължи: — Помогни ми да стана.
Джим му подаде ръка и попита:
— Какво са направили с Магнус и Сандрина?
Двамата магьосници бяха изцъклили невиждащо очи.
— Така са, откакто хвърлиха върху нас мрежите — обясни Каспар. — Моята я махнаха, но техните не.
Джим кимна и каза:
— Поробващи мрежи. Използват ги в Дърбин, когато искат да отвлекат някой магьосник. Хубавите са доста скъпи, но не само потискат магьосническите умения, а и правят така, че дирите на отвлечения да се изгубят. Помогни ми да ги измъкна от тях.
И почна да реже мрежите на двамата магьосници. Макар да ги освободиха, те останаха вцепенени и се наложи Каспар да улови Сандрина и да я положи внимателно на пода, докато Джим постъпи по същия начин с Магнус.
— Сега ще чакаме да се възстановят — каза Джим.
— Колко време ще отнеме това?
— Въздействието на мрежата трябва да премине бързо — каза Амиранта.
Тялото на олтара не помръдна, но в помещението отекна глас:
— Това ти ли си, братко?
— Аз съм — отвърна Амиранта.
— Не ме виждаш в най-доброто ми състояние — продължи призрачният глас.
— Не е за първи път. — Амиранта извади кинжала си и попита: — Има ли някаква важна причина да не сложа край на всичко това още сега?
— Имаш предвид, освен нежеланието ми да напусна толкова скоро този свят?
— Не бих казал, че през годините си оставил в мен внушение, че трябва да подкрепям това твое нежелание.
— Правдиви слова — отвърна гласът на Беласко.
Внезапно се намеси друг глас, дрезгав и властен:
— Убий го, магьоснико, и аз ще те направя по-могъщ, отколкото можеш да си представиш!
— А, да, има и друга причина — обади се Беласко. — Ако ме убиеш, Дахун ще е свободен. Аз съм единствената преграда между него и този свят.
Амиранта погледна към Магнус и Сандрина, които премигваха и се озъртаха объркано, и за да спечели още малко време, попита:
— Ако Дахун е в теб, какво е това странно съоръжение горе?
— О, това е дълга история — отвърна Беласко със зъл кикот.
— Що за безумно начинание си подхванал този път, братко? — попита Амиранта и бодна Беласко в рамото с кинжала.
— Ей, боли! — извика Беласко.
— Нараниш ли ме, ще пострадаш! — провикна се и Дахун. — Готов съм да приема убийството срещу свободата си, но за изтезанията ще те накажа хилядократно.
— Не е много убедителен, нали? — обади се Каспар.
— Никой от двамата не заслужава да живее — рече Амиранта, погледна многозначително Каспар и му даде знак да продължат играта. — Но може би знаят неща, заради които си заслужава да ги пощадим. Беласко, предполагам, че държиш под контрол това чудовище в теб по две причини — едната е безпределният ти егоизъм и злоба, а втората, защото се надяваш да се измъкнеш от безизходното положение, в което сам си се наврял.
— Познаваш ме наистина добре, братко. Но тъй като ако се издам, ще изгубя позиции, смятам засега да запазя мълчание.
— Какво пък, винаги си бил труден в споделянето.
— Вината за това е на Сиди. Все ме биеше и ми взимаше играчките.
— Така е. А двамата се нахвърляхте върху мен, докато не се научих да си викам демони на помощ.
— Това беше един нещастен ден — промърмори Беласко.
— Магьоснико! — провикна се демонът. — Освободи ме и ще те направя принц на човеците, мой първи заместник на този свят.
Амиранта въздъхна и побутна Каспар.