— Дахун! — повтори Гуламендис. — Той е един от кралете в демонското царство и ако успее да се прехвърли тук, ще е нужна силата на всички ни, за да го удържим. — Поклати неуверено глава. — Не зная дали двамата с Амиранта ще успеем да го прогоним обратно в Петия кръг.
— До няколко минути ще разполагаме с още няколко магьосници — заяви Пъг.
— Е, това би трябвало да стигне — отвърна изтощеният Ларомендис.
— Да — съгласи се брат му. — Ако успеете да го изтощите, ние с Амиранта ще можем да го върнем там, откъдето е дошъл.
— Нямаме друг избор — отсече Пъг. После погледна Магнус. — Защо не повикаме при нас Амиранта и Сандрина?
— Те се опитват да разберат какво е намислил Беласко.
— Нали каза, че е в безсъзнание?
— Татко, малко е трудно за обяснение, не съм сигурен дали самият аз разбирам, но изглежда, че Беласко е само временно убежище на този Дахун и ако го убием, демонът ще е свободен в нашия свят. Беласко засега го удържа, но с цената на собствената си свобода.
Гуламендис възкликна:
— В името на предците, трябва веднага да сляза долу! — И напусна битката, докато нови и нови войници пристигаха, за да се сражават с демоните.
— Май краят ще е скоро — рече Пъг, щом отряд кешийски воини псета и още една група войници от Мубоя заеха позиции за атака.
В този момент от гърлото на ямата се надигна зловещ тътнеж и над зейналата й паст се появи ято прилепи, следвани от нови пълчища чудовища, които се прекатерваха през ръба и се хвърляха право в кипящата битка.
— Може и да не е — подметна Магнус и прати огромно огнено кълбо право в средата на ятото, кръжащо над човешката армия.
Гуламендис завари Амиранта и Каспар изправени над проснатото тяло на Беласко. В помещението ехтеше мощен глас:
— Моите верни служители скоро ще са тук! Те ще убият проклетия магьосник, който ме удържа, и тогава аз ще съм свободен, а вашата смърт ще е вечна и мъчителна! Освободете ме незабавно и ще ви възнаградя, но знайте, че търпението ми доближава предела си!
Джим Трепалото — стоеше с кинжал в ръка, готов да сложи край на живота на Беласко, ако се наложи — погледна питащо Амиранта.
Чародеят поклати глава и извърна очи към Укротителя на демони.
— Да си чувал за нещо подобно?
— Никога не бях чувал демон да използва думата „търпение“, особено някой, който е удържан в тялото на простосмъртен.
Сандрина, която най-сетне се бе възстановила, също се намеси:
— Имала съм си работа с демони, но те всичките се опитваха единствено да ми прегризат гръкляна и никой от тях не ми е предлагал никаква сделка.
— За мен всичко това също е ново — рече чародеят. — А брат ми, типично за инатливия му характер, отказва да ми помогне.
— Не си ми дал причина да го правя, скъпи братко — чу се гласът на Беласко.
— Дай ми причина да ти дам причина, Беласко.
— За да мога да изляза победител от ситуацията, първо трябва да се отърва от демона, завладял душата ми, а единственият начин да го направя, е като загина. Ако умра обаче Дахун скоро ще се озове във вашия свят.
— Скоро? — попита Гуламендис.
— Може би вече е в него — разсмя се Беласко. — Ако ме бяхте убили преди час или дори петнайсет минути, той щеше да бъде запокитен обратно в Петия кръг, но сега…? Може би вече е твърде късно.
— Бих могъл да те убия, за да узная истината — каза Амиранта и също извади кинжала си.
— Но ако ме убиеш и той се появи, какво ще правиш?
— Може би силите ни ще стигнат да го прокудим.
— Ах, може би! Ами ако не стигнат?
— Каква е истината? — попита ядосано Амиранта.
— Ако брат ти не ни я казва — намеси се Гуламендис, — бих могъл да се опитам да я изтръгна от демона в него.
— Нима разполагаш със заклинание, което да го принуди да казва истината?
— Мисля, че да — отвърна Гуламендис и притвори уморено очи. — Ще опитам.
Минутите се точеха мъчително. От време на време тишината бе нарушавана от далечния грохот на битката.
— Мисля, че не ви трябвам повече, нали? — попита Каспар.
Амиранта кимна към кинжала, който бе опрял в гърлото на брат си, и каза:
— Всъщност не.
Добре — рече Каспар и се обърна да си върви. — Понеже ако се съди по глъчката отвън, един генерал изобщо няма да им е излишен. — Погледна Джим и добави: — Ти остани тук. Амиранта може да се поколебае, но не се съмнявам, че ако се наложи, ще прережеш гърлото на Беласко.