Джим кимна.
Амиранта не можа да сдържи усмивката си. За месеците, откакто се бе запознал с Каспар, бе започнал да се привързва към него. Като се имаше предвид предишната репутация на херцога, той бе донякъде изненадан, че един бивш враг на Конклава и приятел на безумния му брат Сиди може да се окаже толкова приятен спътник в тези нови премеждия, но пък от друга страна, знаеше на какво е способен Сиди и предполагаше, че до голяма степен зловещият образ на Каспар е бил дело на самия Сиди. Джим също се бе оказал човек, когото чародеят бе започнал да харесва, въпреки че понякога се държеше с него хладно, дори сурово.
— Приключих — заяви Гуламендис и продължи високо: — Сега си обвързан с истината. Каква е причината да се опитваш да обладаеш това тяло?
Това беше въпрос, който измъчваше и тримата специалисти по демони. Могъщи същества като Дахун рядко прибягваха до обсебване. Беше в разрез с природата им — защо да заменят едно силно тяло с по-слабо и уязвимо? Едно от възможните обяснения бе, че търсят прикритие, но подобно нещо едва ли бе необходимо, когато назряваше конфликт с подобни мащаби.
Ала отговорът бе мълчание.
— Заклинанието ти май подейства, магьоснико — изкиска се Беласко.
— Какво искаш да кажеш? — попита Джим.
— Гуламендис обвърза демона с истината, но не го принуди да отговаря. Мълчанието му подсказва, че тъй като не може да излъже, предпочита да не отговаря.
Гуламендис погледна Амиранта, Джим и Сандрина. И тримата поклатиха глави.
— И какво ще правим сега? — попита Сандрина.
— Ще трябва да сключим сделка с брат ми — рече Амиранта.
— И какво предлагате? — попита Беласко.
— Джим може да ти пререже гърлото, а после ние ще имаме грижата за демона — когато се появи тук — заяви Сандрина и тонът й подсказваше, че смята тази възможност за съвсем реална.
Амиранта вдигна ръка и каза:
— В краен случай. — После заговори на брат си: — А не можем ли още сега да прогоним демона обратно в Петия кръг?
— Екзорсизъм? — попита Беласко скептично. — Шегуваш се.
— Сандрина е майка-епископ от ордена Щит на слабите — заяви чародеят.
— Повече я харесвах, когато искаше да смаже главата ми с боздугана — подхвърли Беласко. — Това щеше да е бърза и лесна смърт. Смъртта от екзорсизъм е бавна и мъчителна.
Сандрина и двамата Укротители се спогледаха. Знаеха, че Беласко е прав — колкото по-могъщ бе прогонваният от обладаното тяло демон, толкова по-мъчителен бе този процес за притежателя му. Никой в цялата история на който и да било храм не бе успявал да прогони демонски крал или принц.
— Ти избираш, братко — каза Амиранта. — Бърза смърт, а после ние ще се справим с демона, или може да се опитаме да те спасим, след което най-вероятно ще сме принудени да те убием.
— Познаваш ме добре, братко. — И след продължително мълчание попита: — Обещаваш ли, че ако изляза жив от това изпитание, ще ми дадеш един ден преднина, за да намеря безопасно убежище?
— След всичко, което направи? — попита Сандрина.
— Това е сделката — рече Беласко.
— Аз гласувам за бърза смърт — заяви Сандрина.
— Мисля, че трябва да опитаме с екзорсизъм — възрази Гуламендис.
Джим повдигна рамене.
— Наистина не зная кое е най-доброто.
— Значи оставаш ти, братко — каза Беласко.
— Само че ще трябва да ме убедиш да проявя към теб снизхождение — отвърна Амиранта. — Защото от близо сто години се опитваш да ме убиеш.
— Е, наречи го лоша привичка. Може да съм се сърдил на теб иди на Сиди… но не смятам, че е било сериозно.
Амиранта затвори за миг очи, отвори ги и каза:
— Мисля, че макар да не си толкова луд, колкото брат ни, не ти е останал и много здрав разсъдък. Нека сме наясно: лично аз предпочитам да приключим всичко това колкото се може по-бързо, което означава да ти прережем гърлото, освен ако не успееш да ме убедиш, че трябва да рискуваме и да те оставим жив — и да се справим по някакъв начин с един могъщ демон.
След дълго мълчание Беласко каза:
— Добре, ще ти кажа истината.
Амиранта се разсмя.
— Това ще е доста необичайно.