— Е, това не го бях предвидил. — Помълча и продължи: — За да се науча как да го правя, започнах да изучавам демоничната наука, която, предполагам, ти е добре позната. Успях да се натъкна на някои необичайни находки — свитък тук, книга там, и от тях разбрах, че има много повече неща за демонското царство от това, което сме предполагали. Не мога да кажа, че се занимавах с научно изследване. Просто търсех хитър начин да убия братята си.
Гуламендис погледна Беласко, после Амиранта и само поклати глава. Сандрина не сваляше втренчен поглед от лицето на Амиранта.
— Та за войната на демоните — подсказа Амиранта на брат си.
— Има нещо, което ги подтиква. Нещо, което се е появило в техния свят и се опитва да вземе надмощие — продължи Беласко. — Милиони демони загинаха в тази война, а трима от кралете се обединиха, за да се изправят срещу нашествениците.
— Кои са те? — попита Амиранта.
— Не зная — отвърна Беласко. — Имам само смътна представа като за „тях“, или „нашествениците“. В един момент дочух, че идвали „от мрака“… И че ордата им е разрушила реда, доколкото го има, в Петия кръг. От двамата крале, които отказаха да се включат в съюза, единият зае изчаквателна позиция и това е моят приятел Дахун.
В отговор се чу ръмжене, но не и членоразделна реч.
— Другият беше Маарг. Някакъв глупак на една планета в този свят отворил портал към царството на Маарг и той пратил ордите си насам. Последвала свирепа битка, но в края на краищата демоните се озовали на друг свят без възможност да се върнат обратно.
— Шила — каза Сандрина. — Пъг разказваше за този свят и за битката на демоните със сааурите.
— Но Дахун бе този, който пръв осъзна възможностите на нашия свят — продължи Беласко. — Демоните разполагат със свои магьосници и преди Маарг да опустоши Шила, Дахун пратил агенти и шпиони в този свят, за да отмъкнат каквото могат от библиотеките. Те се върнали с всичко, което успели да отнесат, а после близо половин век изучавали заграбеното. Междувременно, за да укрепи позицията си, Дахун анексирал царството на Маарг, а самия него успял да впримчи в капан на един свят, където той евентуално щял да издъхне от глад, след като погълне всичко, което намери там. После се съюзил с другите трима крале и пратил армия срещу нашествениците, но за целта отделил воините, които получил от царството на Маарг, а своите задържал. Накрая започнал да се готви за напускането на Петия кръг.
— И дошъл тук? — попита Гуламендис в мига, в който брат му влезе при тях.
— Битката върви в наша полза — каза Ларомендис и брат му кимна, но вдигна ръка в знак да не казва нищо повече.
— Да — отвърна Беласко. — В сравнение с Петия кръг нашият свят е доста немощен, но Дахун е много по-интелигентен от останалите демонски господари. Знаел е, че ще се наложат някои промени, преди да дойде тук. Братко, ти вероятно си сред най-големите специалисти по демони в нашия свят. Знаеш, че ако бъде оставен без контрол, демонът ще продължи да се тъпче, докато изяде всичко, до което се добере. Дахун е успял да създаде такъв контрол. Изградил е йерархия, простираща се далеч отвъд вече съществуващата в демонското царство, такава, която разчита не само на сила и съюзи, но и на лоялност. Успял е да си осигури предатели, да прати шпиони в другите царства и да предизвика недоверие и междуособици сред съседите си. А после създал илюзията, че Маарг се е завърнал, изиграл собственото си поражение от ръцете на демонския крал и позволил на останалите управници да повярват в това, в което им се иска да повярват. После раздухал войната между демоните до ново, още по-високо ниво, насъсквайки съюзниците едни срещу други, както и срещу расите на простосмъртните, с които се запознал на нашия свят. Накратко, подготвил всичко, за да се появи тук и да поеме нещата в свои ръце.
— Но ние по някакъв начин сме успели да осуетим плановете му — подхвърли Амиранта.
— Дори повече, отколкото си даваш сметка — потвърди Беласко. — В началото гледах на заниманията си като на забава, нещо, с което да се развличам и от което да извлека полза, но когато разкрих плановете на Дахун, осъзнах, че е твърде късно.
— Попаднал си в неговата клопка — отбеляза Гуламендис.
— О, чувам ново гласче — обади се Беласко. — Да Демоните са същества, с които не можеш да разговаряш, нито да преговаряш, нито да ги молиш за пощада. Дори и да постигнеш някакво кратко съглашение с тях, прибягвайки до сила, накрая пак ще те предадат. Амиранта, нямаш представа какво мислят за теб демоните, които призоваваш. Но преди да се обиждаш, искам да знаеш, че те се отнасят така към всички хора. За тях ние сме добитък. Храна. Осигуряваме им неща, които искат, нищо повече. Служат ни само докато ги получат и накрая пак излиза, че правят каквото те искат.