- Трис, чакай. Наистина ли искаш да изтриеш паметта на всички хора тук против волята им? Това не е ли същото, което те планират да направят с нашите роднини и приятели?
Прикривам очите си от ослепителната светлина, за да посрещна студения и поглед -зная, че ще видя точно това изражение. Сега изглежда някак състарена, сурова и решителна, но и уморена от бремето на малкото си, но трудни години. Аз самият се чувствам по същия начин.
- Тези хора нямат никакво уважение към човешкия живот - казва тя. - Искат да изтрият паметта на всички наши близки, приятели и съседи. Те са отговорни за смъртта на почти цялата ни бивша каста! - Трис прави крачка встрани, минава покрай мен и тръгва към вратата. - Имат късмет, че няма да ги избия.
39.
Трис
Матю слага ръце зад гърба си.
- Не, не, серумът не изтрива цялото познание на човека. Мислиш ли, че ще създадем нещо, което да превръща хората в бебета, които не знаят как да ходят, да говорят, да се хранят? Серумът атакува определени данни - как се казваш, къде си израснал, как се е казвала първата ти учителка, - но не влияе на останалото познание. Как да ходиш, как да караш колело, кола. Тази информация остава непокътната.
- Много интересно - обажда се Кара. - Наистина ли работи така селективно?
С Тобиас се споглеждаме. Няма нищо по-интересно от разговор между Ерудит и човек, който при други обстоятелства също би станал Ерудит. Стоят един до друг, говорят разпалено и в един момент и двамата ръкомахат и си обясняват едни и същи неща.
- Няма начин да не бъдат засегнати важни спомени - казва Матю. - Но ако знаем какви са били познанията на човека, ако знаем каква е била историята му, можем да го научим на тези неща отново в периода, когато е напълно объркан след рестарта. Точно тогава хората се поддават лесно и възприемат всичко много бързо, така че доста знания могат да се възстановят.
Облягам се на стената.
- Чакай малко - казвам. - Ако Бюрото натовари серума на тези самолети, ще остане ли серум, който да се приложи на някои хора тук?
- Ще трябва първи да го вземем - отоваря Матю. - И то много бързо. Имаме по-малко от четиридесет и осем часа.
Кара, изглежда, изобщо не е чула думите ми, защото пита:
- След като изтриете паметта им, нали трябва да ги програмирате наново, да им вложите нови спомени. Как става това?
- Трябва да ги обучим наново. Както вече казах, хората са доста неориентирани първите няколко дни, което означава, че се контролират по-лесно - Матю сяда на стола и се завърта веднъж. - Можем да им направим един съвсем различен час по история. Да им разкрием фактите, а не да им показваме пропагандата.
- Можем да използваме слайдовете със снимките от покрайнините и това да е първият им урок по история - предлагам. - А също и снимките от някогашните войни между генетично чисти хора.
- Страхотно! - кимва Матю. - Но имаме сериозен проблем. Серумът на паметта е в лабораторията за оръжия, където Нита се опита и не успя да проникне.
- Аз и Кристина трябваше да говорим с Реги - обажда се Тобиас. - При тези обстоятелства обаче, мисля, че трябва да се говори с Нита.
- Прав си - казвам. - Да вървим да видим къде е сбъркала.
Когато пристигнах за първи път тук, тази сграда ми се стори необятна и имах чувството, че никога няма да мога да се ориентирам в нея. Сега няма нужда да следвам
знаците, за да стигна до болницата. Тобиас също познава всеки коридор. Странно е как с времето местата сякаш се свиват и стават съвсем обикновени.
Вървим рамо до рамо и мълчим, но усещам, че иска да ми каже нещо. Най-сетне решавам да го попитам:
- Какво има? Не каза почти нищо по време на срещата.
- Аз просто... не съм сигурен, че това е най-правилното нещо, което можем да направим. Те искат да изтрият паметта на нашите приятели, а ние решаваме да изтрием тяхната?
Обръщам се към него и леко докосвам раменете му.
- Тобиас, имаме четиридесет и осем часа да ги спрем. Ако се сещаш за друг начин, по който да спасим града си, кажи ми го. Ще го чуя с удоволствие.
- Не се сещам. - Тъмносините му очи са тъжни. - Но действаме отчаяно, за да спасим нещо, което е важно за нас. Точно като Бюрото. Каква е разликата между нас и тях тогава?
- Разликата е в това кое е правилно - казвам твърдо. - Хората в града като цяло са невинни. А хората, които дадоха серума на Джанийн, са виновни.
Той се смръщва, явно продължава да не е съгласен. Въздъхвам.
- Виж, ситуацията е крайно неприятна. Но когато трябва да избираш между два лоши варианта, обикновено избираш този, който би спасил хората, които обичаш. Просто го правиш. Нали?