Той протяга силната си топла ръка, хваща моята и казва:
- Да.
- Трис! - Кристина излита през двойната врата на болницата. Питър тича след нея, а косата му е гладко сресана настрани.
В първата секунда решавам, че е развълнувана и надеждата изпълва всяка празнина в тялото и съзнанието ми. Може би Юрая се е събудил?
Но колкото повече се приближава към нас, толкова по-ясно става, че не е развълнувана. Бясна е. Питър застава зад нея и скръства ръце.
- Току-що говорих с лекаря. Каза, че Юрая няма да се събуди. Никога. Каза, че нямал никаква мозъчна дейност.
Раменете ми се огъват, сякаш някой е хвърлил огромен товар върху тях. Разбира се, знаех, че може и да не се събуди, но таях надежда. Сега тъгата надвива надеждата, поглъща я с всяка следваща дума на Кристина.
- Искаха да го изключат от поддържащите системи, но ги молих едва ли не на колене да не го правят. - Тя избърсва сълзите от лицето си. - Най-накрая докторът ми каза, че ще ми даде четири дни, за да успея да кажа на семейството му.
Семейството му. Зийк е в града, а също и Безстрашната им майка. Не се бях замисляла, че не знаят за случилото се, а ние така и не сме си направили труда да им кажем. Бяхме прекалено заети с...
- След четиридесет и осем часа ще изтрият паметта на всички в града - изричам и се вкопчвам в ръката на Тобиас. Той изглежда като попарен. - Ако не ги спрем, Зийк и майка му ще го забравят.
Ще да го забравят, преди да имат възможност да си кажат последно сбогом. Ще бъде сякаш никога не е съществувал.
- Моля? - ококорва се Кристина. - Моето семейство е там! Не може да направят това с всички! Не е възможно, нали?
- Възможно е и могат да го направят много лесно - обажда се Питър. Бях забравила за него.
- А ти пък какво правиш тук? - сопвам му се.
- Дойдох да видя Юрая. Или си издала закон срещу това?
- Та на теб никога не ти е пукало за него! С какво право идваш?
- Трис! - прекъсва ме Кристина. - Не сега!
Тобиас се колебае с отворена уста, като че ли думите се съпротивляват:
- Трябва да влезем в града. Матю каза, че има начин хората да се ваксинират срещу серума на паметта, нали? Ще влезем, ще ваксинираме семейството на Юрая просто за всеки случай и ще ги доведем тук, за да се сбогуват с него. Трябва да го направим утре, преди да е станало твърде късно. Можем да ваксинираме и твоето семейство, Кристина. А аз ще кажа на Зийк и на майка му Хана какво се е случило.
Кристина кимва, а аз стискам ръката й, за да я уверя, че всичко ще е наред.
- И аз тръгвам с Тобиас - казва Питър. - А ако се възпротивиш на решението ми, ще кажа на Дейвид какви си ги намислила.
Всички млъкваме и го зяпваме. Не зная защо Питър иска да се върне в града, но едва ли от това ще излезе нещо добро. Само че не можем да си позволим Дейвид да научи за плановете ни. Не и сега, когато нямаме никакво време.
- Добре - кимва Тобиас. - Но ако се опиташ да направиш някаква поразия, лично аз ще те пребия и ще те заключа в някоя изоставена сграда, където никой да не може да те намери.
Питър завърта очи с досада.
- Как ще стигнем до града? - пита Кристина. - Тук не раздават ей така коли и камиони.
- Обзалагам се, че можем да убедим Амар да ви закара - казвам. - Днес ми сподели, че винаги е доброволец за патрулите. Сигурна съм, че няма да откаже да помогне на Юрая и на семейството му.
- Май е редно аз да го помоля - предлага Тобиас. - Освен това, някой трябва да остане при Юрая, за да следи докторите да не го изключат. Не им пречи, въпреки че са обещали. Но не Питър, Кристина да остане. - Тобиас потърква татуировката си на Безстрашен на врата си, сякаш иска да я изтрие, да я махне от тялото си. - А аз трябва да помисля как да съобщя на семейството му, че е загинал... след като обещах да се грижа за него.
- Тобиас... - понечвам да го успокоя, но той вдига ръка да ме спре, обръща се и си тръгва. После спира, поглежда ме и казва:
- Вероятно няма да ме пуснат при Нита.
Понякога е много трудно да прецениш как да се погрижиш за всички. Докато гледам как Тобиас и Питър се отдалечават по коридора, старателно спазвайки разстояние един от друг, си мисля, че може би Тобиас има нужда от някой, който да изтича след него. Защото хората винаги го оставят да си тръгне сам, да се оттегли - през целия му живот. Но е прав. Той трябва да направи това заради Зийк, а аз трябва да отида да говоря с Нита.
- Хайде - обажда се Кристина. - Времето за посещения почти свършва, затова се връщам при Юрая.
Преди да тръгна към стаята на Нита, която се познава по охраната отпред, спирам пред прозореца на Юрая. Кристина влиза и сяда на стола до него. Беше седяла толкова дълго на този стол, че е запазил формата на тялото й.