Кимвам. Знам, че Кейлъб ме обича, че винаги ме е обичал, дори когато ме е наранявал. Но въпреки това всичко ми се струва много неправилно.
И все пак, мога да се успокоя временно с мисълта, че ако бяха живи, родителите ми биха одобрили.
- Знам, че моментът не е много подходящ - започва Тобиас, - но искам да ти кажа нещо.
Сковавам се от ужас. Дали няма да започне да човърка някое мое прегрешение, или пък се кани да признае за нещо, което не му дава мира? Лицето му е безизразно.
- Исках да ти благодаря - казва тихо. - Учените тук ти казаха, че гените ми са увредени и че нещо не ми е наред. И го доказаха с резултатите от теста. И дори аз им повярвах.
Той докосва лицето ми, пръстите му галят бузата ми, очите му са приковани в моите, настоятелни и напрегнати.
- Но ти никога не им повярва - продължава. - Дори и за секунда. Не престана да настояваш, че съм... цялостен.
Слагам ръка върху неговата.
- Ами, такъв си.
- Никой не ми е казвал такова нещо досега - поглежда ме нежно.
- Заслужаваш да го чуваш по-често - заявявам решително, а очите ми се замъгляват от напиращите сълзи. - Ти си цялостен, ти си истински човек, който заслужава да бъде обичан, и си най-добрият човек, когото познавам.
Той навежда глава към лицето ми и ме целува.
Целувам го толкова силно и отчаяно, че чак ме боли. Пръстите ми се плъзват под ризата му, избутвам го надолу по коридора към друга врата - на частично обзаведена стая, в която никой никога не стъпва. Отварям вратата с лакът, вкарвам Тобиас вътре и я затръшвам с крак.
Както аз винаги му казвам, че е ценен човек, така той винаги ми повтаря, че съм по-силна, отколкото си мисля. И знам, без някой да ми го е обяснявал, че точно така действа любовта, когато е истинска и чиста. Прави те нещо повече от това, което си бил, повече, отколкото си си мислел, че някога ще бъдеш.
Това е.
Пръстите му се усукват около косата ми. Ръцете ми треперят, но не ми пука дали ще забележи. Не се страхувам, че ще види колко неконтролируема съм. Хващам ризата му и го придърпвам към себе си. Устните ми шептят името му.
Забравям, че Тобиас е отделен човек - вместо това имам чувството, че е част от мен, толкова важна, колкото очите и сърцето ми. Издърпвам ризата през главата му и погалвам разголеното му тяло. Сякаш галя своята собствена кожа.
Ръцете му сграбчват блузата ми и аз му помагам да я махне. В този момент си спомням, че съм дребна и плоска, бледа като болен човек. Опитвам се да се прикрия.
Но той не ме гледа с укор и не иска обяснение, а се взира в мен като че ли съм единственото нещо, което си заслужава да бъде видяно.
Не откъсвам очи от него и от това само се чувствам все по-зле - той е толкова красив! Татуировките не загрозяват кожата му, а го превръщат в произведение на изкуството. Преди миг си мислех, че сме идеални един за друг, но може би... само облечени.
А той продължава да ме гледа по същия начин.
Усмихва се срамежливо и плахо, после обхваща кръста ми с ръце и ме придърпва плътно до себе си. Пръстите му галят корема ми, той се навежда, целува кожата ми и шепне: „красива“.
И аз започвам да му вярвам.
Изправя се и притиска устните си към моите, ръцете му галят ханша ми, плъзгат се под колана на джинсите. Докосвам гърдите му, облягам глава на тях и усещам въздишката му в косите си.
- Обичам те - казвам. - Знаеш, нали?
- Знам.
После се навежда, подлага ръка под краката ми и ме мята на рамото си. Разсмивам се на глас, наполовина от радост, наполовина от неувереност. Тобиас прекосява стаята и безцеремонно ме пуска на дивана. После ляга до мен, а аз погалвам пламъците на ребрата му. Той е силен, жилав и уверен.
И мой.
Устните ни се сливат.
Страхувах се, че ако останем заедно, ще продължим да се сблъскваме и накрая тези сблъсъци ще ме прекършат. Но сега знам, че аз съм острието, а той - точиларският камък.
Прекалено съм силна, за да се пречупя толкова лесно. И ставам все по-силна и по-остра всеки път, когато го докосна.
42.
Тобиас
Първото нещо, което виждам, когато отварям очи, са летящите птици на ключицата □. През нощта се беше завила с ризата си, защото е студено, но сега ризата е паднала настрани и лежи под тялото й.
Не за първи път спим един до друг, но тази нощ е различна. Всеки предишен път сме били близо, за да се утешаваме, да се пазим, да си вдъхваме кураж, а сега - просто защото го искаме. И защото заспахме, преди да успеем да се доберем до общата стая.
Протягам ръка и много внимателно докосвам татуировките □. Тя отваря очи, прегръща ме и се придърпва към мен, топла, мека и крехка.