- И двете задни са спукани, имаме само една резервна. Трябва да намерим друг камион - заявявам.
- Мамка му! Мамка му! - Амар удря яростно по волана. - Нямаме време за такива работи. Трябва да стигнем при семейството на Юрая и да ги ваксинираме, преди да пуснат серума, иначе всичко се обезсмисля.
- Само спокойно! - казвам. - Знам къде можем да намерим камион. Вие тръгнете пеша, докато аз открия нещо.
Амар видимо се ободрява.
- Идеята е добра.
Преди да изоставим камиона, проверявам дали в пистолета ми има патрони, макар че едва ли ще да ми потрябват. Всички слизат, Амар трепери от студ и подскача на пръсти.
Поглеждам часовника си.
- С колко време разполагаме, преди да пуснат серума? - питам.
- Според Джордж има един час преди да рестартираме града - отговаря Амар и също поглежда часовника си. - Ако искаш да спестим мъката на семейството му, ще те разбера. Аз бих постъпил точно така.
- Не, не е редно - поклащам глава. - Да, няма да ги боли, но няма и да е истината.
- Както винаги съм казвал - Аскетът си остава Аскет - усмихва се Амар.
- Мога ли да ви помоля... да не им казвате, преди да стигна при вас. Само ги ваксинирайте. Искам аз да им кажа.
- Разбира се - съгласява се Амар, но усмивката му се стопява.
Обувките ми подгизнаха още когато слязох да проверя гумите. А сега вече не усещам пръстите си, само силна ледена болка при всяка стъпка. Точно тръгвам, когато Питър се обажда:
- Идвам с теб.
- Какво? Защо?
- Може да имаш нужда от помощ. Г радът е голям - казва той.
Поглеждам към Амар, но той само свива рамене:
- Има право.
Питър се доближава и прошепва, така че само аз да чуя:
- Ако не искаш да му кажа какво планираш, не се опъвай.
Очите му се насочват към джоба на якето ми, където е серумът.
- Добре, но ще правиш каквото ти казвам - въздъхвам.
Амар и Кристина се отдалечават от нас и вървят към небостъргача Ханкок. Когато вече не могат да ни чуят, аз пъхвам ръка в джоба си и стискам серума.
- Няма да ходя за камион - казвам. - Добре е да го знаеш отсега. Ще ми помогнеш ли да свърша работа, или трябва да те застрелям?
- Зависи какво мислиш да правиш.
Много е трудно да отговориш на такъв въпрос, когато самият ти не знаеш. Заставам с лице към Ханкок. От дясната ми страна са безкастовите, Евелин и нейните запаси от серум на смъртта. Отляво са Маркъс, Преданите и планът им за въстание.
Къде имам по-голямо влияние? На кого бих могъл да въздействам повече? Това трябваше да се запитам, а не да се чудя кого от двамата си родители по-отчаяно искам да видя унищожен.
- Отивам да спирам революции - заявявам, завивам надясно и Питър тръгва след мен.
45.
Трис
Брат ми гледа през микроскопа. Лампата хвърля странна светлина върху лицето му и го състарява.
- Да, това е, няма спор - казва той. - Серумът за симулационни атаки, имам предвид. Същият.
- Винаги е добре да потърсиш и второ мнение, преди да си сигурен в каквото и да е -казва Матю.
Остават часове до смъртта на брат ми, а той седнал да разглежда серуми! Това е толкова глупаво.
Но знам защо Кейлъб искаше да дойде тук - за да се увери със собствените си очи, че има добра причина да жертва живота си. Разбирам го. Ако след като умреш, се окаже, че не си е струвало, никой не ти дава възможност да се върнеш назад и да поправиш грешката.
- Кажи ми пак кода за активиране - казва Матю.
Кодът трябва да задейства оръдието със серума на паметта, а със зеления бутон той ще се разпръсне за секунди. Матю кара Кейлъб да повтаря кода през две минути.
- Не е проблем да запомня няколко цифри - отговаря Кейлъб.
- Изобщо не се съмнявам, но не знаем в какво състояние ще бъде умът ти, когато серумът на смъртта започне да действа. Затова трябва да ги набиеш дълбоко в съзнанието си.
При думите „серумът на смъртта“, Кейлъб леко подскача и лицето му се изкривява от болка.
- 080712 - казва. - И след това натискам зеленото копче.
Точно сега Кара трябва да е в контролната зала, за да си приказва с хората и да слага серума на Миротворците в напитките им. Когато се замаят достатъчно, за да не забелязват какво става, ще изгаси осветлението в сградата, точно както сториха Тобиас и Нита преди няколко дни. Тогава хукваме към лабораторията за оръжия. Камерите няма да ни засекат в тъмното.