На другия ден Евелин застава върху разрушения портрет на Джанийн Матюс, за да обяви новите правила. Бивши членове на касти, безкастови, всички пълнят фоайето на централата на Ерудитите, изливат се на улиците и прииждат, за да чуят какво има да ни каже. Безкастовите войници стоят чинно подредени един до друг около стените, всеки от тях е с пръст върху спусъка. Това е нейното разбиране за контрол.
- Събитията от вчера ясно показаха, че доверието между нас е напълно изчерпано -започва тя. Изглежда изтощена, лицето и е с цвят на пепел. - Докато ситуацията се стабилизира, ще въведем нова структура в живота на всеки един от нас. Първата от трите мерки е задължителен вечерен час. Всеки трябва да се е прибрал в определеното му жилище до девет часа вечерта. Никой няма право да напуска помещението си до осем часа сутринта. Улиците ще бъдат охранявани от патрули, които ще ни пазят от хора с лоши намерения.
Изсумтявам, но веднага се усещам да прикрия недоволството с кашлица. Кристина ме смушква с лакът и слага пръст на устните си. Не знам какво толкова и пука. Евелин не може да ме чуе от такова разстояние. Тори, бившият лидер на Безстрашните, която Евелин свали от власт, стои на няколко метра от мен със скръстени ръце и язвително извити устни.
- Също така, трябва да се подготвим за новия начин на живот без касти. От днес всички ще започнат да изучават професиите, които безкастовите упражняват, откакто се помним. Всички ще работим по график, на принципа на ротацията, и ще изпълняваме техните дейности, като в същото време никой няма да прекратява работата, която е вършил досега в рамките на кастата си. - Тук спира и устните и се разтягат в усмивка, без да се усмихва наистина. Не знам как го прави. - Всички ще допринасяме поравно за благото на града ни. Така е редно да бъде. Кастите ни разединиха, но сега ще се обединим отново. Сега и завинаги.
Всички безкастови ликуват. Изпитвам силно чувство на тревога. Не мога да кажа, че не е права. Но същите членове на касти, които се надигнаха срещу Едуард вчера, няма да си затраят след това. Евелин държи града, но не е така силна, както й се иска.
Когато Евелин приключва с изявлението си, решавам, че нямам желание да ме мачкат тълпите, затова тръгвам из коридорите, за да изчакам хората да се разотидат. Попадам на стълбището, по което се бяхме качвали към лабораторията на Джанийн. По онова време стълбите бяха покрити с трупове. Сега са чисти, сякаш никога нищо не се е случило.
Когато минавам покрай четвъртия етаж, чувам крясък и боричкане. Отварям вратата. Група момчета с ленти с празен кръг на ръкавите, много млади, по-млади от мен, са се събрали около младеж, паднал на земята.
Не е обикновен младеж, а от Прямите, облечен в черно и бяло от глава до пети.
Побягвам към тях и когато виждам как едно високо момиче от групата на безкастовите вдига крак и се засилва да го ритне отново, извиквам:
- Хей!
Никой не ми обръща внимание. Кракът и се забива в бъбрека му, той изстенва и се превива на другата страна, за да избегне следващия удар.
- Хей! - изкрещявам пак и момичето се обръща. Много по-висока е от мен, поне с двайсет сантиметра. Но не се страхувам. Бясна съм.
- Махни се от него! - изкрещявам.
- Нарушил е правилника за облеклото. Имам пълното право да го накажа. Не приемам съвети от фенове на кастите - казва тя, без да откъсва очи от татуировките по шията ми.
- Бекс, това е момичето с видеото на Прайър - обажда се едно от момчетата.
Останалите са доста впечатлени, но момичето само се изкикотва:
- Е, и какво от това?
- Това, че ми се наложи да нараня доста хора, за да мина през инициацията на Безстрашните, и ще нараня и теб, ако трябва.
Разкопчавам ципа на суичъра си, свалям го и го метвам върху Прямия. Той ме поглежда, от лакътя му тече кръв. Оттласква се от пода и увива суичъра около раменете си като одеяло.
- Ето, вече не нарушава правилника - казвам.
Момичето очевидно преценява ситуацията и се чуди дали да се бие с мен, или не. Буквално чувам мислите □. Дребна съм, тоест лесна мишена, но, от друга страна, съм Безстрашна и няма да и е толкова лесно да ме победи. Може би знае, че съм убивала хора, или просто не иска да си навлича неприятности, но определено губи контрол. Издава я колебливата усмивка, която изкривява устните й.
- По-добре да те държа под око - казва тя.
- Нямам нужда от това, бъди сигурна - отвръщам. - Сега се разкарайте.