Усещам необятното празно пространство под мен и то е като необятното празно пространство вътре в мен, като уста, която ще ме погълне всеки миг.
Тогава осъзнавам, че съм спрял да се движа. Последните прашинки от урната летят из въздуха като сиви снежинки, падат и изчезват.
Земята е само на няколко метра под мен, достатъчно близо, за да скоча. Останалите са се събрали долу, а ръцете им са сплетени една с друга като мрежа, за да ме хванат. Опирам лице в примката и се разсмивам.
Пускам празната урна и те я улавят. Разкопчавам се и се хвърлям в ръцете на приятелите си като камък. Хващат ме и костите им се забиват в гърба и краката ми. После бавно ме спускат на земята.
Настава тишина. Никой не казва нищо, а аз гледам към сградата с удивление. Кейлъб ми се усмихва плахо.
Кристина преглъща сълзите си и казва сподавено:
- О, ето и Зийк идва!
Зийк се спуска към нас с бясна скорост в черна примка. В началото изглежда като малка точка, после точката става размазано петно и накрая заприличва на човек в черно.
Той крещи от радост и когато спира, хващам ръката на Амар от едната си страна и бледата ръка на Кара от другата. Тя ми се усмихва и в усмивката й има тъга.
Раменете на Зийк се удрят в ръцете ни, ухилил се е широко, а ние го обгръщаме като дете.
- Жестоко! Хайде пак, Фор! - казва той.
- В никакъв случай! - отговарям, без да се замисля.
Тръгваме обратно към влака. Шона върви с новите си шини, а Зийк бута празната и инвалидна количка и си бъбри с Амар. Матю, Кейлъб и Кара говорят оживено за нещо вълнуващо по техните неща - те са си сродни души. Кристина върви до мен. Прегръща ме през рамо и казва:
- Честит Ден на Изборната церемония! Ще те питам как си и очаквам да ми отговориш истината.
Понякога си говорим така - със закани един към друг. Но въпреки това тя вече е сред най-добрите ми приятели.
- Добре съм - казвам. - Тежко ми е. Винаги ще ми бъде тежко.
- Знам.
Вървим зад групата и минаваме покрай все още изоставените сгради с мрачни прозорци край моста, пресичащ заблатената река.
- Да, понякога животът е наистина кофти - кимва тя. - Но знаеш ли за какво се държа?
Поглеждам я въпросително.
- За онези редки мигове на щастие - казва Кристина. - Цялата работа е да се научиш да ги забелязваш, когато минават край теб.
Усмихваме се и изкачваме стълбите до перона рамо до рамо.
От дете знам, че животът ни уврежда. Всеки един от нас е увреден. Не можем да се предпазим.
Но сега научавам и друго: повредите в нас могат да се излекуват. Лекуваме се един друг.
БЛАГОДАРНОСТИ
За мен тази страница е мястото, където да кажа с ръка на сърцето, че успехите ми в живота и в писането не се дължат само на моите усилия и умения. Тази трилогия официално има само един автор, но той не би могъл да свърши огромния обем работа без помощта на всички хора, които ще изброя тук. Благодаря на Бог, че ме благослови с хората, които ме лекуват.
И ето ги...
Благодаря на съпруга си не само за уникалния начин, по който ме обича, но и за това, че прочете всички чернови на тези книги. Благодаря му, че успя да се справи с търпение и обич със синдрома Невротична Писателка и Съпруга у Дома.
Благодаря на Джоана Волп за това, че се справи с всичко като ИСТИНСКИ ШЕФ - с честност и с доброта. На Катрин Тегън за изключително полезните забележки и за това, че ми показа състрадателната и мила страна на издателя гадняр. (Обещавам да на казвам на никого, че има и такава страна... о, чакай, току-що казах на всички!). Благодаря на Моли О’Нийл, че забеляза „Дивергенти“ сред огромната купчина чакащи романи. На Кейси Макинтайър за това, че ми показа някои основни правила в рекламата, и за изключителната й доброта (и за няколкото урока по танци).
Благодаря на Джоуи Типи, както и на Ейми Райън и Барб Фитсаймънс за уникалния външен вид на тези книги. Всяка. Една. От. Тях. Е. Уникална.
Благодаря на изключителните Брена Франзита, Джош Вайс, Марк Рифкин, Валери Шеа, Кристин Кокс и Джоан Гуарданела за грижата, която положиха за всяка моя дума. На Лорън Флауър, Алисън Лисноу, Санди Ростън, Даян Нотън, Колин О’Конъл, Обри Паркс-Фрийд, Марго Ууд, Пати Росати, Моли Томас, Мегън Сърдж, Онъли Смит и Брет Рахлин за положените усилия за маркетинга и рекламата на трилогията. На Андреа Папенхаймър, Кери Мойна, Кейти Фейбър, Лиз Фрю, Хедър Дос, Джени Шеридън, Фран Олсън, Деб Мърфи, Джесика Абел, Саманта Хагербаумер, Андреа Розен и Дейвид Улфсън -експерти в продажбите. Благодаря ви за подкрепата и ентусиазма. На Джийн Макгинли, Алфа Вонг и Шийла Хоули за разпространяването на книгите ми по рафтовете из целия свят. В тази връзка, и на всичките ми чуждестранни издатели, че повярваха в моята история. На Шейна Рамос и Руико Токунага, Катлийн Гаринг, Бет Ивс, Карен Джеконски и Шон Макманъс, които правят фантастични аудиокниги, както и на Ранди Розема и Пам Мур, които се занимават с финансовите дела - благодаря ви за упоритата работа и таланта ви. На Кейт Джаксън, Сюзън Кац и Брайън Мъри, които така ловко направляват кораба на ХАРПЪР КОЛИНС. Имам ентусиазирано и окуражаващо издателство, а това означава толкова много за мен.