Поглеждам часовника си, точно полунощ е. От срещуположната част на залата се отваря врата и влизат два тъмни силуета. Първият е на Йохана Рейес, бивш говорител на Миротворците. Разпознавам я по белега през средата на лицето и и по жълтата яка на ризата и, подаваща се от черното яке. Другият силует е пак на жена, но не мога да я позная. Облечена е в синьо.
Изпитвам внезапен пристъп на ужас и паника. Прилича на... Джанийн. Не, не е възможно, видях я мъртва.
Жената се приближава. Руса е като Джанийн, величествена е като статуя. Очилата и се полюшват от предния джоб. Косата и е сплетена на плитка. Ерудит от глава до пети, но не е Джанийн.
Кара!
Кара и Йохана са водачите на Преданите?
- Здравейте - казва Кара и всички разговори секват. Тя се усмихва, но като по задължение. Сякаш присъства на официално събрание. - Нямаме право да сме тук, затова срещата ни ще е кратка. Някои от вас, като Тори и Зийк, ни помагат от няколко дни.
Поглеждам Зийк. Помагал е на Кара? Да, бях забравила, че навремето беше шпионин на Безстрашните. Може би тогава е доказал лоялността си към Кара - бяха се сприятелили преди тя да напусне централата на Ерудитите.
Той ме поглежда и ми се усмихва.
Йохана продължава:
- Някои от вас са тук, защото имаме нужда от помощта ви. Всички сте тук, защото не сте предани и лоялни на Евелин Джонсън и не искате тя да определя съдбата на града ни.
Кара докосва длани и казва:
- Ние вярваме, че трябва да следваме и да бъдем предани на повелите на хората, формирали този град. А те са две: да се създадат касти и когато имаме достатъчно голям брой Дивергенти сред нас, те да се изпратят отвъд стената, за да помогнат на хората там. Това беше и посланието на Едит Прайър. Считаме, че макар и броят на Дивергентите да не е достатъчно голям, ситуацията в града е непоносима и моментът да изпратим хора отвъд стената е назрял.
Ако следваме повелите на нашите предци, можем да набележим две цели: да свалим Евелин и безкастовите от власт, за да можем да възстановим кастите, и да изпратим някои от нашите членове отвъд оградата, за да видят какво има там. Йохана ще се занимава с първата задача, а аз - с втората. Именно върху нея ще се фокусираме тази вечер. - Кара млъква и прибира един изпаднал кичур в плитката си. - Няма да можем да изпратим много хора, защото ако групата е голяма, ще бъде забелязана лесно. Евелин няма да ни остави да напуснем без битка. Затова мисля, че е добре да се формира група от хора, които имат опит и знаят как да оцеляват при всякакви опасности.
Поглеждам Тобиас. Ние сме опитните и знаещите.
- Кристина, Трис, Тобиас, Тори, Зийк и Питър - това е моят избор - заявява Кара. -Всеки един от вас е доказал уменията и качествата си и това е причината да ви помоля да дойдете с мен отвъд стената на града. Разбира се, изборът е ваш.
- Питър? - питам, без да се замисля. Не мога да си представя какви качества е доказвал, нито пък при какви обстоятелства, за да бъде избран.
- Той не позволи на Ерудитите да те убият - казва меко тя. - Кой, мислиш, му помогна да инсценира смъртта ти?
Поглеждам въпросително. Никога не съм се замисляла за това. Прекалено много неща се бяха случили след провалената екзекуция, за да обърна внимание на подробностите около спасяването ми. Но, да, сега разбирам. Кара е единственият всеизвестен дезертьор от Ерудитите по това време и е била единственият човек, към когото Питър е можел да се обърне за помощ. Кой друг би му помогнал? Кой друг би знаел как?
Замълчавам. Не възразявам. Добре, не ми се ще да напусна този град с Питър, но толкова отчаяно искам да избягам, че решавам да не правя голям проблем за такава дреболия.
- Много Безстрашни има в тази група - обажда се скептично едно момиче. Има дебели сключени вежди и бледа кожа. Когато обръща главата си, виждам татуировката зад ухото □. Била е Безстрашна и е станала трансфер при Ерудитите. Няма никакво съмнение.
- Така е - отвръща Кара. - Но това, от което се нуждаем, е група от хора, чиито умения ще им помогнат да излязат от този град живи. Обучението, през което преминават Безстрашните, гарантира, че ще успеят. Имат качествата за тази задача.
- Съжалявам, но мисля, че няма да мога да тръгна - обажда се Зийк. - Не мога да оставя Шона сама тук. Не и след като сестра й. .. знаете...
- Аз ще тръгна - казва Юрая. Вдигнал е високо ръка. - Аз съм Безстрашен, стрелям много добре и съм приятна гледка за всяко око.
Засмивам се. На Кара не й е никак смешно, но кимва в съгласие.
- Благодаря - отвръща тя.
- Кара, трябва да се измъкнете от града много бързо - казва момичето, сменило кастата на Безстрашните с тази на Ерудитите. - Ще имаш нужда от човек, който разбира от влакове.