- Здравейте, сър. Мога ли да ви помогна с нещо? - пита той.
- Матю, къде е супервайзърът ти?
- Отиде да вземе нещо за ядене от столовата.
- Тогава може би ти ще ми помогнеш. Искам да ми качиш файла на Натали Райт на портативен екран. Можеш ли да го направиш?
Райт? Това ли е истинското фамилно име на майка ми?
- Разбира се - отвръща Матю и сяда. Започва да пише нещо на компютъра, на екрана се появяват различни документи, но не съм достатъчно близо, за да ги видя добре. -Така, сега да изчакаме да се прехвърлят. Ти трябва да си дъщерята на Натали, Беатрис - казва и опира брадичка върху ръката си. Оглежда ме критично. Очите му са леко скосени и много тъмни, почти черни. Не изглежда нито изненадан, нито впечатлен да ме види. - Не приличаш много на нея.
- Трис - поправям го автоматично. Но някак се успокоявам от факта, че не знае това ми име. Явно не е от онези, които гледат мониторите през цялото време. Нима животът ни в града е бил развлечение за хората тук? - Да, знам, че не приличам на нея.
Дейвид придърпва един стол, дървените му крака изскърцват по плочките. После потупва облегалката и ми каза:
- Седни. Ще ти дам екран с файловете на майка ти, за да можете с брат ти да си ги прочетете сами. Но докато се прехвърлят, мога да ти разкажа историята.
Размърдвам се неудобно на стола, а той сяда на празния зад бюрото на супервайзъра и започва да върти в ръцете си някаква почти празна чаша с кафе.
- Нека започна с това, че майка ти беше едно великолепно откритие за нас. Намерихме я по случайност сред разрушения свят и гените и бяха почти перфектни - усмихва се Дейвид. - Измъкнахме я от една доста неприятна ситуация и я доведохме тук. Остана няколко години с нас, но после в града ви възникна криза и тя пожела да отиде и да се справи с проблема. Предполагам, знаеш за това.
Гледам го и премигвам. Майка ми е от някакво друго място? Откъде са я взели?
Представям си я как върви из тези коридори, гледа същите монитори, наблюдава града. Мисълта, че е вършила всички тези неща тук ми се струва непоносима. Дали е седяла някога на този стол? Дали нозете и са докосвали тези плочки? Изведнъж ме връхлетява чувството, че е оставила следи навсякъде около мен, невидими, но осезаеми. По всяка врата, стена, дръжка на врата. Като отпечатъци.
Стискам седалката на стола и се опитвам да съставя изречение.
- Не, не знам нищо. Каква криза?
- Представителят на Ерудитите беше започнал да избива Дивергентите. За тази криза говоря. Казваше се... Нор... Норман ли беше?
- Нортън - обажда се Матюс. - Предшественикът на Джанийн. Изглежда, точно преди да получи сърдечен удар, й е набил идеята да избие Дивергентите.
- Благодаря. Та, решихме да изпратим Натали да проучи ситуацията и да се опита да спре убийствата. Никой никога не бе предполагал, че ще остане толкова дълго. Но тя ни беше много полезна. Никога не се бяхме замисляли да пуснем вътрешен човек, а тя свърши безценна работа. Неща, които не можехме да сторим оттук, тя свърши на място. Освен това, създаде свой собствен живот. Това включва твоето раждане.
- Но Дивергентите бяха подлагани на унищожение и по време на моята инициация.
- Знаеш само за тези, които загинаха, но не знаеш за тези, които бяха спасени. Някои от тях сега са тук. Запозна се с Амар, нали? Той е един от спасените. За някои от Дивергентите беше изключително трудно да се дистанцират от експеримента, да наблюдават отстрани хората, които обичат, семействата си, приятелите си. Затова ги обучихме да оцеляват в света извън Бюрото. Но... да, тя свърши много полезна работа. Майка ти.
Освен че беше свършила полезна работа за тях, беше изрекла доста лъжи и много малко истини. Дали баща ми е подозирал коя е тя? Той беше лидер на Аскетите, пазител на истината, в крайна сметка е можела да му се довери.
И тогава една мисъл ме удря през лицето и се забива в стомаха ми. Ами ако се е омъжила за него само защото е трябвало да сключи брак, за да остане там и да изпълнява мисията си? Ами ако цялата им връзка е била една гнусна лъжа?
- Значи не е била родена Безстрашна? - питам. Опитвам се да подредя, да систематизирам всичките й лъжи.
- Когато влезе в града, го направи като Безстрашна, защото вече имаше татуировки и щеше да е трудно да обясни на хората откъде са се взели. Беше на шестнайсет, но казахме, че е на петнайсет, за да и дадем година да се приспособи. Нашето намерение беше тя да... - Той млъква, свива рамене и добавя: - Е, трябва да прочетеш сама за живота □. Това на екрана е дневникът □. Не мога правилно да преценя как мисли едно момиче на шестнайсет.