Почуквам екрана и продължавам да чета.
Скъпи Дейвид,
Вдигам вежди. Сега пък пише на Дейвид?
Скъпи Дейвид,
Съжалявам, но нешата няма да станат така, както ги планирахме. Не мога да го направя. Знам, ше си помислиш, че съм глупава тийнейджърка, но става дума за моя живот, ше остана тук години и при това положение ше направя нешата по своя начин. Ше мога да си върша работата и ако не съм сред Ерудитите. Ето зашо утре с Андрю заедно ше изберем Аскетите.
Дано не ми се сърдиш. Но дори и да си ядосан, няма как да разбера.
Натали
Прочитам го пак и пак. Ето защо утре с Андрю заедно ще изберем Аскетите.
Слагам ръка на устата си, усмихвам се, облягам глава на стената и оставям сълзите да текат спокойно и тихо, без да се опитвам да ги спра.
Обичали са се. Моите родители наистина са се обичали. Достатъчно, за да загърбят планове и касти. Достатъчно, за да въстанат срещу максимата „Кастата над кръвта!“. Не, при тях е било както трябва да бъде - любовта над всичко.
Изключвам екрана, не искам да чета нищо, което да развали това приятно усещане -сякаш съм се отпуснала върху водата и тя ме носи леко и спокойно.
Знам, че е странно, но вместо тъга, изпитвам радост. Радост, че си върнах майка си. Парченце по парченце, дума по дума, ред по ред.
22.
Трис
Писала е още само десетина пъти. Но нещата, които казва, не отговарят на въпросите ми, а само предизвикват още. И вместо да ми даде представа как се е чувствала, какво е изпитвала, какво е ставало в душата □, тя е писала на някакъв си Дейвид.
Скъпи Дейвид,
Винаги еъм миелила за теб като за мой приятел, а не като за мой еупервайзър. Очевидно еъм грешала.
Та какво очакваше, че ше елучи, когато дойда тук? Че ше живея завинаги еамотна? Че няма да ее привържа към никого? Че няма да взема решения за еобетвения еи живот? Че няма да направя евой еобетвен избор?
Загърбих веичко и дойдох тук, зашото никой друг не иекаше. Трябва да ми благодариш, а не да ме еъдиш и да ме обвиняваш, че не ее фокуеирам върху миеията еи. Нека ти обяеня: няма да забравя зашо еъм тук еамо зашото избрах Аекетите и иекам да ее омъжа. Заслужавам свой личен живот. Живот, който аз да избера за еебе еи, а не такъв, какъвто ми го наглаеиш ти или Бюрото. Трябваше да го предвидиш, трябваше да разбереш зашо този живот ше ми харееа, елед като знаеш какво еъм преживяла.
Честно казано, не миеля, че те е грижа чак толкова, че не избрах Ерудитите епоред плана. Веъшност ми се етрува, че ревнуваш. И ако искаш да получаваш някаква информация от мен и за в бъдеше, ще се наложи да ми се извиниш за проявеното недоверие. Ако не го направиш, няма да ти пиша повече и ред и със сигурноет никога повече няма да изляза от града, за да ви видя. От теб зависи.
Натали
Чудя се дали е била права за Дейвид? Мисълта не ми дава мира. Дали наистина е ревнувал майка ми от баща ми? Дали ревността му се бе укротила с годините? Мога да видя отношенията и с Дейвид само през нейните очи, но не съм сигурна, че тя е най-точният източник на информация.
В по-късните писма тя звучи различно - по-зряла и по-сериозна. Езикът й е по-изгладен и по нищо не личи, че това е същото момиче, което е живяло в покрайнините. По-пораснала е.
Проверявам датата на следващото писмо. Няколко месеца по-късно от предишното е, но не е адресирано до Дейвид като предишните. Тонът е различен - не е толкова фамилиарен. Започвам да прехвърлям страниците напред, докато намеря следващото адресирано до него писмо.
Скъпи Дейвид,
Разбирам защо не можеш да продължиш кореспонденцията си с мен и защо трябва да адресирам информацията до друг. Уважавам решението ти, но ще ми липеваш.
Желая ти шастие.
Натали
Опитвам се да мина напред, но това е всичко. Няма повече писма. Последният документ във файла е смъртният и акт. За причина за смъртта е посочено: множество прострелни рани. Започвам да се клатушкам напред-назад, сякаш за да прогоня от съзнанието си спомена за падащото и на улицата тяло. Не искам да си мисля за смъртта □. Искам да знам повече за нея и за баща ми, за нея и Дейвид. За... каквото и да е друго, само не и да мисля за начина, по който животът й приключи.
Явно съм била съвсем отчаяна за информация - и за някакво действие, - за да ида в контролната зала при Зоуи по-късно същата сутрин. Тя говори с ръководителя на залата за някаква среща с Дейвид, а аз стоя и се взирам в нея с упорство, твърдо решена да не видя както има на мониторите. Имам чувството, че само един поглед към тях ще да ме залепи към камерите и няма да мога да откъсна очи. Ще се загубя в стария си свят, защото не зная какво да правя в новия.