Стигаме до вратата и тя млъква. Прокарва картата си и влизаме в същия офис, в който Дейвид ми даде файла на майка ми. Матю седи забил нос в монитора, а очите му са присвити на три сантиметра от екрана. Не съм сигурна, че ни е забелязал.
Искам да се разсмея и разплача едновременно. Сядам на стола до празното бюро. Баща ми имаше труден характер, но беше добър човек.
- Баща ти искаше да напусне Ерудитите, а майка ти не искаше да се присъедини към тях, независимо че мисията и беше точно такава. Искаше да е до него. Затова двамата решиха да изберат Аскетите. Това доведе до обтягане на отношенията между майка ти и Дейвид. Сигурна съм, че си разбрала това. В крайна сметка той и се извини, но отказа да бъде свръзката ни с нея. Не знам защо, никога не сподели с никого. После всичко, което идваше от нея, беше много кратко, сбито, информативно, затова и не е приложено към файла й.
- Но тя е можела да изпълнява задълженията си към вас и в кастата на Аскетите.
- Да. И беше много по-щастлива там. Мисля, че едва ли би се чувствала така сред Ерудитите. Разбира се, Аскетите не се оказаха по-добри от Ерудитите. Изглежда, човек не може да избегне последствията от генетичното увреждане. Дори лидерът на Аскетите беше отровен от него.
- За Маркъс ли говориш? - намръщвам се. - Защото той е Дивергент. Увреждането на гените няма нищо общо със злото.
- Когато човек е заобиколен от хора, в които злото е генетично заложено, той не може да не започне да подражава - казва Зоуи и после се обръща към Матю: - Дейвид иска да насрочи среща със супервайзъра ти, за да обсъдят как се развива проекта по единия от серумите. Последния път Алън забрави и ще те помоля да го доведеш.
- Добре - отвръща Матю, без да вдига очи от монитора.
- Благодаря ти. Трябва да тръгвам. Надявам се, че съм отговорила на въпросите ти, Трис - усмихва ми се Зоуи и се измъква през вратата.
Седя свита, с лакти, облегнати на коленете. Маркъс е Дивергент, генетично чист като мен. Но не мога да приема, че е бил лош човек само защото около него е имало хора с увредени гени. Нима и аз не бях заобиколена от такива? И Юрая. И майка ми. Но никой от нас, освен Маркъс, не бие любимите си хора с кожен колан.
- Не е много убедителна, нали? Доста дупки зеят в аргументите и - казва Матю. Облегнал се е на стола си, барабани с пръсти по облегалката му и ме гледа изпитателно.
- Да.
- Някои хора тук искат да хвърлят цялата вина върху увредените гени. Да се оправдаят с тях. Така им е по-лесно, отколкото да приемат истината, че не е възможно да разбереш всичко за човешката психика и защо хората действат по един или друг начин.
- Сякаш всеки се чувства длъжен да обвини някого или нещо за това, че светът е такъв, какъвто е - казвам. - Баща ми например обвиняваше Ерудитите.
- Тогава не е много разумно да ти казвам, че Ерудитите са ми любимци -усмихва се Матю.
- Наистина ли? Защо? - стягам се аз.
- Не знам. Може би съм съгласен с вижданията им, че ако всеки се посвети да учи, да наблюдава и изучава света около себе си, бихме имали много по-малко проблеми.
- Винаги съм била зле настроена към Ерудитите - казвам. - Баща ми ги мразеше и аз също се научих да мразя тях и начина, по който прекарват времето си. Сега за първи път се замислям, че може би е грешал. Или просто е бил... предубеден.
- За Ерудитите или за учението?
- И за двете - свивам рамене. - Толкова много Ерудити ми помогнаха, без дори да съм ги молила. Уил, Фернандо, Кара - всички те са Ерудити и може би едни от най-добрите хора, които познавам. Отдадени на единствената цел да направят света по-добро място. - Тръсвам глава. - Но това, което направи Джанийн, няма нищо общо с жаждата за знания, която според баща ми от своя страна води до жажда за власт и сила. Може би така мога да си обясня ужаса на Джанийн - правилно е предполагала, че светът е необятен, а тя - безсилна. Може би Безстрашните разбират нещата най-правилно.
- Има една стара приказка - казва Матю. - Знанието е сила. Сила да вършиш зло като Джанийн... или сила да вършиш добро, както правим ние. Силата сама по себе си не е
зло. Така че знанието само по себе си не може да е зло.
- Може би съм била възпитана да не се доверявам нито на едното, нито на другото. Нито на силата, нито на знанието - отвръщам. - Според Аскетите силата трябва да бъде давана само на хора, които не я искат.