От дъното на коридора се чува смях. Разделяме се. Някой, може би Юрая, си подсвирква с уста, но едва го чувам през пулсиращото в ушите ми сърце.
Очите на Тобиас срещат моите и е като първия път, когато наистина се вгледах в него по време на инициацията ми, след първата симулация. Тогава се взирахме един в друг както сега - твърде дълго, твърде напрегнато.
- Млъкнете! - виквам, без да откъсвам очи от неговите.
Кристина и Юрая влизат в стаята, а ние ги следваме, сякаш нищо не се е случило.
23.
Тобиас
Тази вечер, когато най-сетне натежалата ми от мисли и въпроси глава докосва възглавницата, усещам нещо да шумоли под бузата ми. Бележка, пъхната в калъфката.
Т., чакай ме пред входа на хотела в единайсет. Трябва да говоря с теб.
Нита
Поглеждам към Трис. Легнала е по гръб с разперени ръце. Кичур коса се е разположил над устата и носа и и нежно се полюшва с всеки неин дъх. Не искам да я будя, но се чувствам неловко да излизам посред нощ, за да се виждам с някакво момиче, без да и кажа. Особено сега, когато се опитваме да бъдем честни един с друг и да не крием нищо. Поглеждам часовника си. Единайсет без десет е.
Нита е само приятел. Можеш да кажеш на Трис и утре. Явно е нещо спешно.
Отметвам одеялото и пъхам крака в обувките си - от няколко дни спя с дрехите. Минавам покрай леглото на Питър, после покрай Юрая и забелязвам, че е пъхнал шише с алкохол под възглавницата си. Издърпвам го с два пръста и го слагам под възглавницата на едно от празните легла. Не се грижа за Юрая, а обещах на брат му!
Излизам в коридора, завързвам връзките на обувките си и си приглаждам косата. Откакто напуснах кастата на Аскетите, спрях да се подстригвам като тях, исках Безстрашните да видят в мое лице един бъдещ лидер. Но в интерес на истината ми липсва ритуалът от онези времена, внимателните движения на ръцете ми по косата, водени повече от допира, отколкото от погледа. Само с едно докосване можех да усетя дали всеки косъм е на мястото си и дали е сресан правилно. Не ми беше нужно огледало. Когато бях дете, баща ми ме подстригваше на горния етаж на къщата ни. Никога не внимаваше с бръснача и винаги остъргваше врата ми или порязваше ухото ми. Но пък никога не го чух се оплаква, че се налага да ме подстригва. Е, и това е нещо... предполагам.
Нита ме чака и потропва нервно с крак. Облечена е в бяла тениска с къси ръкави. Косата й е прибрана на опашка. Опитва се да се усмихне, но очите й остават сериозни.
- Изглеждаш притеснена - казвам.
- Защото съм притеснена - отвръща тя. - Хайде, искам да ти покажа едно място.
Повежда ме по някакви тъмни коридори. Няма никой. От време на време виждаме по
някой портиер или служител на охраната. Всички познават Нита и и махат за поздрав. Тя върви с пъхнати в джобовете ръце и всеки път, когато очите ни се срещат, веднага поглежда встрани.
Минаваме през врата, която се отваря без карта. Стаята зад нея е кръгла и много просторна, а в центъра на тавана и има голям полилей с висящи от него стъкълца. Подът е покрит с полирано тъмно дърво, а стените са облицовани с бронз, който сияе там, където светлината го докосва. На бронзовите панели са издълбани имена, стотици имена.
Нита застава под полилея и разперва ръце, за да посочи цялата стая.
- Това са родословните дървета на хората в Чикаго... Вашите родословни дървета.
Приближавам се до една от стените и започвам да чета имената, търся някое познато.
Най-сетне виждам: Юрая Педрад и Езекил Педрад. До всяко от имената има по едно малко ББ, а до това на Юрая - точка, която изглежда издълбана неотдавна. Може би това е знакът, че е Дивергент.
- Знаеш ли къде е моето родословно дърво? - питам.
Тя прекосява стаята и докосва единия от панелите.
- Поколенията са по майчина линия. Затова според данните на Джанийн Трис е второ поколение - защото майка и не е родом от града. Не знам как Джанийн е разбрала това, но предполагам, че никога няма да узнаем.
Приближавам родословното си дърво предпазливо, макар че не знам от какво се боя -от имената на родителите си, издълбани в един бронзов панел? Виждам вертикална линия, която свързва името на Кристин Джонсън с това на Евелин Джонсън, и една хоризонтална, която свързва Евелин Джонсън с Маркъс Итън. Под техните имена има само едно - Тобиас Итън. Малките букви до моето име са АБ, има и точка, която вероятно трябва да значи, че съм Дивергент, но аз вече знам, че не съм.