- Защо? Защо се пропиляват толкова много пари за решаване на несъществуващ проблем? - извиквам, без да се опитвам да овладея гнева си.
- Може би хората, които се борят за разрешаване на генетичния проблем, просто са израснали с внушението, че той съществува. Рафи ми показа пропагандата, разпространявана от правителството за последиците от генетичните увреждания - казва Нита. - Но не знам защо е започнало всичко. Имали са си причини, вероятно десетки. Предразсъдъци? Желание за власт? Може би са искали да контролират генетично увредените хора, като не спират да им втълпяват, че нещо не им е наред. А също да господстват и над генетично чистите, като ги учат, че са здрави и пълноценни хора. Такива неща не стават за една нощ. Искат време. И обикновено причината не е само една.
Облягам глава на студения прозорец и затварям очи. Толкова много информация! Не мога да се съсредоточа върху нищо конкретно. Задрямвам от изтощение.
Когато най-сетне се добирам до тунела и до леглото си, слънцето започва да изгрява. Трис спи, а ръката й виси и пръстите й докосват пода.
Сядам срещу нея и за момент наблюдавам отпуснатото и в съня лице. Мисля си за това, което си обещахме в парка Милениум: никакви лъжи. И ако не и кажа за всичко, което чух и видях тази нощ, ще се отвърна от дадената дума. И защо? За да я пазя? Да я защитавам? Заради Нита - момиче, което изобщо не познавам?
Махвам кичури коса от лицето й. Внимавам да не я събудя.
Не, тя не се нуждае от пазене. Достатъчно силна е.
24.
Трис
Питър прибира купчина книги в обемист сак. Закопчава го, захапва една червена химикалка и излиза от стаята. Чувам как книгите се удрят в крака му, докато върви забързано по коридора. Изчаквам стъпките му да утихнат и се обръщам към Кристина.
- Все се каня да те питам, но се отказвам в последния момент... Има ли нещо между теб и Юрая?
Кристина се изтяга на леглото, провесва единия си крак и ме поглежда укорително.
- Какво? Прекарвате почти цялото време заедно - започвам да се оправдавам.
Слънчев ден е и пердетата греят в златистобяло. Не знам как, но стаята мирише на
помещение на сън - на спално бельо, на обувки, на пот, на сутрешно кафе. Някои са си оправили леглата, а други са метнали завивките върху намачканите чаршафи. Повечето сме дошли от Безстрашните, но съм поразена колко различни хора сме! С различни навици, различни темпераменти, различен поглед към света.
- Може и да не ми повярваш, но не е това, което си мислиш - обляга се на лактите си Кристина. - Той скърби. И на двама ни е скучно. Освен това... той е Юрая.
- Е, и? Много е хубав.
- Така е, но не може да проведе нито един сериозен разговор дори животът му да зависи от това. - Кристина поклаща глава, замълчава и след малко добавя: - Не ме разбирай погрешно, харесва ми да се смея, но искам връзката ми да означава и нещо повече от веселба.
Кимвам. Разбирам я съвсем добре, защото ние с Тобиас не сме от шегаджиите.
- Освен това - продължава тя, - не всяко приятелство може да доведе до връзка. Все още не съм се опитала да те целуна, нали?
- Права си - засмивам се аз.
- А ти къде ходиш напоследък? С Фор ли се криете някъде? - пита тя. -Мултиплицирате се? Правите малки четворки?
- Това е най-неуместната шега, която съм чувала някога - заравям лице в ръцете си.
- Не се опитвай да избегнеш въпроса.
- Няма време за малки четворки. Все още не. Малко е стресиран от цялото онова нещо с „генетичното увреждане“.
- Ах. Онова нещо. - Кристина сяда в леглото.
- Какво мислиш по въпроса? - питам.
- Не знам. Колкото повече мисля, толкова повече се ядосвам - смръщва се тя. - На никого няма да му е приятно да му кажат, че нещо не му е наред. Особено ако става дума за гените, които не може да промени.
- Ти сериозно ли мислиш, че ти има нещо?
- Предполагам. Като болест, нали? Могат да я видят в гените ни. Такъв аргумент трудно се оспорва.
- Не казвам, че гените ти не са различни. Просто казвам, че това не означава непременно, че са лоши. Примерно гените за сини и кафяви очи са различни, нали? И ако човек се роди с кафяви, това значи ли, че синият му ген е увреден? Имам чувството, че онези хора някак са си наумили, че едно ДНК става, а друго - не.
- Казали са го на база наблюденията си върху поведението на генетично увредените. Те са демонстрирали доста по-негативни поведенчески характеристики - отбелязва тя.