- А ти и за секунда не си помисляй, че може да ме интересува някоя друга освен теб.
Пръстите му погалват врата ми, а аз приближавам устни към неговите.
Целувката и думите му ме успокояват, но тревогата не си отива напълно.
25.
Тобиас
Трис и аз се срещаме с Нита във фоайето на хотела малко след полунощ. Тя стои сред големите саксии с растенията, чиито разлистени цветове ми напомнят на опитомено хищно същество. Когато вижда Трис, чертите на Нита се изопват, сякаш някой е набутал горчиво лекарство в устата й.
- Обеща да не й казваш! Нали уж щеше да я пазиш?
- Промених решението си - казвам спокойно.
Трис се изсмива грубо:
- Това ли е измислила да ти каже? Че ако не ми споделиш, ще ме защитиш по-добре? Браво! Отлична манипулация.
Поглеждам я учудено. Не ми бе минало през ума, че Нита иска да ме манипулира. И сега мисълта, че това може да се окаже вярно, ме смущава. Обикновено успявам да разбера скритите мотиви в действията на хората и дори съм склонен да си въобразявам такива, когато действат искрено. Но толкова искам да я закрилям, особено след като едва не я загубих, че дори и не обмислих думите на Нита.
Или може би съм свикнал да лъжа, вместо да казвам трудните неща?
- Не беше манипулация, а истина - отговаря Нита, но по-спокойно. Вече не изглежда гневна, а само уморена. Ръката и се плъзва по лицето и после по косата, сякаш да я изглади. Не минава в настъпление, не се оправда. Може би в крайна сметка е искрена. -Ще те арестуват само за това, че знаеш тези неща и не си съобщила. Затова си мислех, че ще е по-добре наистина да не знаеш и да си спестим всички неприятни последствия.
- Е, вече е късно. Трис идва с нас. Проблем ли е?
- По-добре и двамата да дойдете, отколкото нито единия. Усещам, че е ултиматум -казва и завърта очи с досада. - Да вървим.
Тръгваме по тихите коридори към лабораториите. Никой не обелва дума. Цялото ми съзнание е концентрирано върху скърцането на подметките ми по пода, върху всеки глас, който долавям някъде в далечината, върху всеки шум от затваряща се врата. Имам чувството, че вършим нещо забранено, макар че не е така. Засега.
Нита спира пред входа към лабораториите и вади картата си. Минаваме покрай стаята за генна терапия, където видях за първи път генетичния си код. Продължаваме още по-навътре. Никога не съм стигал толкова дълбоко в комплекса. Тук е мрачно и неприветливо, туфи прах танцуват под стъпките ни.
Достигаме до друга врата, която Нита отваря с рамо и влизаме в нещо като склад. По стените са наредени сиви метални шкафове с чекмеджета. Всяко е обозначено с номер, написан с химикал върху залепено парче хартия. Мастилото е избеляло с времето. В средата на стаята има маса с компютър и микроскоп. Зад компютъра седи млад мъж с руса пригладена назад коса.
- Тобиас, Трис, това е приятелят ми Реги - казва Нита. - Той също е генетично увреден.
- Радвам се да се запознаем - усмихва се широко той, става и се здрависва първо с Трис, после и с мен.
- Нека първо им покажем слайдовете - предлага Нита.
Реги чуква монитора на компютъра и ни подканва да се приближим.
- Няма да ви ухапе - казва.
С Трис се споглеждаме, заставаме зад него и се взираме в монитора. Започват едно след друго да изникват изображения - черно-бели снимки, които изглеждат смачкани и изкривени, очевидно са много стари. След няколко секунди разбирам, че някой е снимал страданието: деца с изкривени глави и огромни изпъкнали очи, канавки, в които лежат стотици трупове, огромни горящи купчини книги...
Снимките се движат толкова бързо, като страници на книга, оставена на волята на вятъра, че получавам единствено общо впечатление от ужасите. Отклонявам очи, неспособен да гледам това повече. Всичко в мен заглъхва.
Поглеждам към Трис. Лицето и е като застинала вода. Сякаш това, което вижда, не е в състояние да накара водата да се развълнува. В един момент долната и устна потреперва, но тя веднага я прехапва, за да прикрие ужаса си.
- Погледнете тези оръжия - казва Реги и слага на пауза една от снимките. На нея има мъж в униформа, който държи пушка. - Те са ужасно стари. По време на Чистата война са се използвали много по-модерни и усъвършенствани оръжия. Дори Бюрото не може да отрече това. Тези снимки трябва да са направени по време на война, избухнала много преди Чистата и предизвикана от хора с чисти гени.
- Как можеш да скриеш война? - питам.