- Знам това - казвам.
- Знам, че знаеш - усмихва се той. - Така че просто казвам, че когато вземеш един човек и го добавиш към друг и почнеш да ги размесваш, както се меси тесто, винаги се получават проблеми. Но вие и двамата имате много силни качества. Това е.
- Много кулинарно обяснение. Да ги размесваш като тесто?
Амар започва да мачка въображаемо тесто, аз се разсмивам на глас, но въпреки това не мога да спра да мисля за болката в гърдите си. Не спира да ме изгаря от началото на разговора.
35.
Тобиас
Тръгвам към няколкото стола най-близо до прозорците в контролната зала и започвам да преглеждам мониторите в търсене на родителите си. Намирам Евелин във фоайето на централата на Ерудитите - говори тихо с Тереза и с още един безкастов. Тримата са застанали много близо един до друг. Това са помощниците и сега, след като я изоставих. Увеличавам звука, но не успявам да чуя какво си говорят.
През прозорците на контролната зала виждам същото черно и пусто нощно небе като в града. Само че тук има малки сини и червени светлинки, които маркират пистите на летището. Странно е да се замислям колко общи неща имаме и колко различни са в същото време световете ни.
Хората в контролната зала вече знаят, че аз съм човекът, който е изключил алармената система на сградата по време на атаката, макар че всъщност Нита инжектира на единия дежурен пазач серума на Миротворците. Повечето хора се правят, че ме няма и ми позволяват да гледам, стига да не им преча и да стоя далеч от бюрата им.
Преглеждам различни камери на един от екраните и търся дали улавят баща ми и Йохана, или пък нещо друго, което да ми подскаже какво става с Преданите. Виждам всяка част от града - Жестоката борса, Виенското колело, централната улица в сектора на Аскетите, полетата на Миротворците, които сега се обработват от всички касти. Но нито една от камерите не ми показва това, което търся.
- Често идваш тук - чувам гласа на Кара и я виждам да се приближава. - От останалата част от Бюрото ли се страхуваш? Или от нещо друго?
Права е. Идвам в контролната зала, за да убия времето, докато чакам присъдата си от Трис, докато чакам плана ни за нападението над Бюрото, докато чакам нещо, каквото и да е.
- Не, само държа под око родителите си.
- Родителите, които мразиш? - Тя застава права до мен със скръстени ръце. - Да, напълно разбирам защо искаш да прекарваш всяка свободна секунда от събуждането си до времето за сън в гледане на хора, с които не искаш да имаш нищо общо. Желязна логика.
- Те са много опасни - казвам. - Изключително опасни, защото никой, освен мен, не знае какво представляват.
- И какво ще направиш, ако видиш, че вършат нещо ужасно? Ще изпратиш димен сигнал?
Поглеждам я ядно.
- Добре, добре - вдига ръце, за да ми покаже, че се отказва да спори. - Само се опитвам да ти припомня, че ти не си в техния свят вече, а тук. Това е.
- Разбирам и си права.
Никога не бях предполагал, че един Ерудит може да е толкова наблюдателен и проницателен по отношение на емоции и чувства, но умните и прозорливи очи на Кара виждат всичко. Страха ми. Опитите ми да се разсейвам с миналото, за да не мисля за настоящето. Почти плашещо е.
Продължавам да преглеждам камерите и спирам на една от тях. Тъмно е, но в мрака се виждат хора, които се приближават към някаква сграда като ято птици. Действат в пълен синхрон.
- Правят го! - казва Кара развълнувано. - Преданите нападат!
- Хей! - извиквам към една от жените в залата, възрастната, която винаги ме гледа лошо. - Камера двайсет и четири, бързо!
Тя докосва екрана и всички в залата се събират около нея. Хората, които минават по коридора, спират, за да видят какво става. Обръщам се към Кара:
- Ще извикаш ли другите? Мисля, че трябва да видят това.
Тя кимва с изпълнени с вълнение очи и хуква по коридора.
Хората около сградата, която не мога да разпозная, не носят цветовете на кастите, но нямат и ленти със знака на безкастовите. Всички са с пистолети. Опитвам се да видя някое познато лице, но картината е прекалено неясна. Гледам как ръкомахат, за да синхронизират действията си в тъмната нощ.
Хапя си палеца в очакване нещо да се случи. След няколко минути Кара се връща с другите. Когато стигат до насъбралата се тълпа около мониторите, чувам високия, ясен глас на Питър, който кара хората да се обърнат:
- Извинете!
Когато виждат кой е, веднага му правят път. Останалите вървят след него.
- Какво става? - пита Питър, докато крачи към мен.
- Преданите са направили армия - казвам и посочвам екрана вляво. - Има хора от всички касти, дори от Миротворците и Ерудитите. Гледам доста тези дни, затова знам.