Сергей Лукяненко
Предание за първия атеист
Темата за космическите експедиции, заседнали на чужда планета и регресирали до първобитно състояние, е била доста популярна във фантастиката през шейсетте години на миналия век — когато се е смятало, че космическите кораби всеки момент ще полетят из просторите на галактиката. Сигурно този разказ би изглеждал прилично в сборник от онези времена — или на последните страници на сп. „Вокруг света“, където тогава печатаха къси фантастични разкази. За такъв прост анекдот този разказ, може би, е дори твърде разтеглен.
Ако не греша — никога не е издаван.
… През онази сутрин младият воин на име Рен, което означава „Зимно слънце“, отиде при вожда. С подчертано уверен жест той отпъди стража от пътя си и влезе в шатрата.
Вождът закусваше. Неговата най-млада жена, тринайсетгодишната Химра, поднасяше на вожда чиния със сушено месо и осолени плавници на змиеглави. Вождът вдигна към Рен тежък, не предвещаващ нищо добро поглед. Дори в прохладния сумрак на шатрата Рен се изпоти. Но продължаваше да стои.
— Закусвам, Рен — каза най-накрая вождът. Той изтри мазните си пръсти в косата на най-възрастната, нелюбима жена, спяща в краката му, и посегна към чашката с отвара от блатни лилии.
— Приятно хранене, вожде! Аз не мога да чакам — тихо, но твърдо каза Рен.
Вождът вдигна вежди и се обърна към него.
— Говори, ловецо.
Рен трепна от обидата, но се сдържа.
— Да, вожде! Аз съм ловец! А племето гладува! Жените варят кора от черни тополи, знаеш ли това?
— Всичко знам, Рен! Защо си дошъл?
— В низината, при завоя на реката, братята Крес и Трин са видели октопод. Той спи на брега, на сто крачки от водата!
Вождът скочи. Ноздрите му се издуваха, ръцете му трепереха. Химра изпищя и скочи към ъгъла. Възрастната жена се събуди и запълзя към изхода.
— И ти се осмеляваш да ми говориш за това? Син на чакал! Защо вече не си там с всичките си воини?
— Велики вожде, нали ти знаеш всичко — започна ласкателно Рен. — Днес е денят на двоелунието. От изгрева до залеза на зеленото слънце воините ще въртят Колелото на Паметта в пещерата на шамана.
Вождът замря с полуотворена уста. Озърна се с див поглед. С всичка сила ритна възрастната съпруга. Тя изписка и запълзя по-бързо.
— Велики вожде, може би шаманът… — започна Рен. Но вождът не го слушаше. Грабна копието си и се втурна към вратата. Рен го изпрати с насмешлив поглед, после грабна един плавник от чинията и го лапна. Не можа да устои на изкушението и ощипа възрастната съпруга на вожда. И се затича навън.
Вождът нахлу в пещерата като порив на ураган. Огромното пространство се осветяваше от няколко огъня. Три полуголи момченца непрекъснато хвърляха в тях смолисти съчки. А в средата на пещерата, на дебела дървена ос се въртеше грубо скованото Колело на Паметта. Трийсетина млади мъже го въртяха, хванали здраво полираните от ръцете им дръжки.
— Шамане! Къде си, син на чакал и внук на змиеглаво!
Старецът в сребърно наметало от октоподни люспи сякаш не забеляза вожда. Той продължаваше да говори напевно, обръщайки се или към въртящото се колело, или към самия себе си.
— …и тогава великият бог с име Наука нареди на своите деца: постройте голяма лодка и плувайте по небето. А когато видите шест острова, вземете от всеки по шепа вода, парче скала и глътка въздух… А след шестия остров плувайте към дома… Но се възгордяха децата на великия бог! Решиха да погледнат и седмия остров. И тогава се разгневиха духовете на доброто и злото. Лодката налетя на скалите и завинаги остана на седмия остров. А хората скочиха във водата и доплуваха до брега. Но на всяко двоелуние, когато над главите ни се вижда пламтящият дом на великия бог, те трябва да въртят Колелото на Паметта. И ще дойде ден, когато великият бог ще чуе техния зов…
— Замълчи, проклето дрънкало с нечист дъх!
Вождът подскочи към шамана и го разтърси. Воините ги наблюдаваха, без да престават да въртят колелото. Появилият се на входа Рен се оглеждаше любопитно. Той рядко идваше в пещерата на шамана.
— Защо си дошъл, вожде? — тихо попита старецът.
— Хората гладуват! Воините няма да въртят Колелото; ще идат на голям лов. Аз казах!
— Не! Боговете ще те накажат!
— Боговете? Къде са те? — Вождът звучно се изплю върху Колелото и замря, изплашен от собствената си смелост. Но нищо не се случи. — Къде са боговете ти, шамане?
— Те са далеч. Но…
— Няма ги! Няма богове! Ти си ги измислил, за да получаваш най-хубавите парчета месо!
Старецът поклати глава. Каза учудено:
— А уж си внук на капитана! И вече беше голям, когато все още имахме и всъдеходи, и бластери, и…