Джек Лондон
Преданието за Киш
Киш живял много отдавна на брега на Полярното море; избран за вожд на своето племе, той управлявал дълги години, изпълнени с благоденствие, и накрая умрял с почести, славен от всички. Киш живял толкова отдавна, че само най-старите хора помнеха името му, името и преданието за него, което научили от старите хора, живели преди тях, и което бъдещите старци ще разказват на своите деца и на децата на своите деца дотогава, докато свят светува. В зимния мрак, когато северните ветрове залудуват по безкрайните ледени полета, въздухът побелее от танцуващи снежинки и никой не смее да надникне навън, настъпва времето, когато започват да разказват как Киш, който се родил в най-сиромашкото иглу на селото, успял да се издигне над всички по способност и положение.
Киш бил умно момче, така реди преданието, здраво и силно, видяло тринадесет слънца, тръгнали да отброяват хода на времето. Защото всяка зима слънцето оставя земята в мрак, а на следната година изгрява ново слънце и тогава пак става топло и хората могат да се гледат в очите. Бащата на Киш бил много храбър мъж, но срещнал смъртта в една година на страшен глад, когато, за да спаси хората от своето племе, се опитал да убие голяма полярна мечка. В желанието си да я убие на всяка цена той се вкопчил в нея и тя натрошила костите му, но мечката имала много месо и хората били спасени.
Киш бил единственият му син и след неговата смърт заживял с майка си. Но хората имат склонност да забравят и скоро никой не си спомнял вече за подвига на баща му и тъй като Киш бил малко момче, а майка му слаба жена, бързо забравили и тях, и двамата заживели в най-бедното иглу на селото.
Една вечер, когато в голямото иглу на КлошКуан, вожда на племето, заседавал съветът, Киш показал чия кръв тече в жилите му и мъжеството,
което го карало да не превива гръб. С достойнството на възрастен той станал и сред шумната глъчка
зачакал да настъпи тишина.
— Истина е, че аз и моята майка получаваме месо — казал той. — Често обаче месото е старо и жилаво, а освен това пълно с кокали.
Ловците, побелели и мрачни, буйни и млади, слушали като вцепенени. Такова нещо не се било случвало никога досега. Едно дете говорело като възрастен и им казвало дръзки неща право в очите.
Киш продължил да говори спокойно и сериозно:
— Защото зная, че моят баща, Бок, беше велик ловец, затова казвам тези думи. Разказват, че Бок носел повече месо, отколкото двама от най-добрите ловци заедно, че се заемал сам да го разпределя и сам следял всяка старица и всеки старец да получат
своя дял.
— Ха! — извикали мъжете. — Изхвърлете това
дете! Пратете го да спи! Още не е пораснало, за да разговаря така с мъже и белобради старци.
Киш изчакал спокойно, докато утихне глъчката.
— Ти имаш жена, УгГлук — казал той, — и се застъпваш за нея. А ти, Масук, освен жена имаш майка и закриляш и двете. Моята майка няма никого освен мен, затова аз закрилям нея. Както казах, въпреки че Бок е мъртъв, защото е бил прекалено смел на лов, справедливо е аз, неговият син, и Айкига, моята майка и негова жена, да имаме достатъчно месо, щом цялото племе има месо в изобилие. Аз, Киш, синът на Бок, свърших!
Той седнал и се заслушал внимателно в пороя от гняв и възмущение, който рукнал след неговите думи.
— Така е, когато и децата започнат да говорят в съвета! — мърморел старият УгГлук.
Пеленачетата ли ще учат нас, мъжете, какво трябва да правим? — питал със силен глас Масук. — Що за мъж съм, ако всяко момче, което циври за месо, започне да ми се подиграва?
Гневът запламтял като разкалено желязо. Те му заповядали да върви да спи, заплашили,го, че няма да получава изобщо никакво месо, и се заканили да го напердашат здравата за неговата самонадеяност. Очите на Киш засвяткали, кръвта започнала да пулсира в жилите му. Всред гневните обиди Киш скочил на крака.
— Чуйте ме, о, мъже! — извикал той. — Никога вече няма да говоря в съвета, никога, докато мъжете сами не дойдат при мен и не кажат: „Добре ще е, Киш, ако говориш в съвета, добре ще е и това е нашето желание.“ Чуйте сега и моята последна
дума: Бок, моят баща, беше велик ловец. Аз, неговият син, също ще тръгна да убивам сам месото, което ям. И нека се знае отсега, разпределението на това, което убивам, ще бъде честно! Нито една вдовица, нито един немощен човек от племето няма да плачат нощем от глад, докато в същото време силните мъже стенат от болки, защото са преяли. Ще дойдат дни, когато силните мъже ще се срамуват, че са преяждали. Аз, Киш, казах това!
Подигравки и презрителен смях се чули зад гърба му, когато излизал от иглуто, но той стиснал зъби — и се запътил право напред, без да поглежда нито наляво, нито надясно.