Томпсън поклати глава и се облегна назад.
— Не съм сигурна откъде да започна. Уолтър е страхотен човек. Постъпих във фирмата година след като завърших колеж. Работя тук вече петнайсет години, а преди осем станах съдружник. Уолтър беше чудесен наставник, добър приятел… и един от най-приятните мъже, които някога съм срещала. Не мога да повярвам, че това се е случило.
— Значи не сте забелязали нищо, което да обясни всичко това? — попита Декър.
— Кое? Че е застрелял някого на улицата? Не, по никакъв начин. Абсурд!
— Научихме, че сутринта е отивал на среща в централата на ФБР. Вие знаехте ли?
— Да. Консултираме Бюрото по няколко проекта. Работим с някои от най-големите изпълнители на държавни поръчки и използваме опита си, за да предоставим на Бюрото възможно най-добрите ресурси, които да му позволят да осъществява дейността си по оптимален начин.
— Това ми звучи като официална презентация — отбеляза Декър.
Томпсън го изгледа предизвикателно.
— Но освен това е самата истина. Ние се ползваме с висока репутация. Много висока репутация.
— Да разбирам ли, че днес Дабни не е идвал в офиса? — попита Декър.
— Не, доколкото знам. Официалното работно време започва в осем и половина. Но онези, които имат магнитна карта, могат да идват и да си отиват, когато пожелаят.
— Ако Дабни е дошъл рано сутринта, охранителната система би трябвало да регистрира използването на картата, нали?
— Да. Мога да проверя.
— Благодаря. А вчера беше ли в офиса? — продължи Декър.
— Да, срещнах се с него. Току-що се бях върнала от командировка в чужбина и трябваше да го запозная с резултатите. Още не съм се възстановила от часовата разлика. А сега и този ужас…
— От коя държава се върнахте?
Томпсън се намръщи.
— Какво общо има пътуването ми с днешната трагедия?
— Може би нищо. Но въпреки това бих искал да получа по-пълна картина.
Без да откъсва поглед от него, тя отпи от чая си и каза:
— От Близкия изток. Не мога да бъда по-конкретна.
— Дабни работил ли е по проекти, които биха могли да хвърлят някаква светлина върху случилото се?
— Много се съмнявам. Освен това не мога да навлизам в подробности. Повечето ни проекти са строго секретни. Хората, които работят тук, както и всички съдружници, имат достъп до секретна информация. С какво ниво на класифицирана информация имате право да работите?
— Не си падам по подобни бюрократични процедури.
Томпсън повдигна вежди и погледна Джеймисън.
— Какво друго ви интересува?
— Как ви се стори Дабни вчера? — попита тя. — Както обикновено? Или разтревожен от нещо?
— Както обикновено.
— И не забелязахте нищо подозрително?
— Какво например?
— Необичайни фрази — подсказа ѝ Декър. — Възбуда. Разсеяност.
— Не, нищо подобно.
— Възможно ли е да е употребил наркотици?
Изражението на Томпсън се промени.
— Уолтър?! Изключено! Виждала съм го да пие само вино, и то много рядко.
— Той ли беше единственият представител на фирмата ви на днешната среща? — продължи с въпросите Декър.
— Да. Всички ние сме добре запознати с техническата страна на нашия бизнес. Но срещата днес трябваше да е посветена на стратегическото планиране и в нея трябваше да вземат участие високопоставени лица. Уолтър често ходеше сам на подобни срещи, особено когато клиентите ни бяха представени на най-високо ниво.
— Нещо необичайно в поведението му през последния месец? — попита Джеймисън.
— Не. Нищо не ми е направило впечатление.
— Съпругата му сподели, че преди около месец му се е наложило да замине някъде неочаквано. А когато се върнал, не ѝ казал къде е ходил. Според нея след това вече не бил същият.
Томпсън остана изненадана.
— Преди около месец? Нямам представа къде е бил. Ако пътуването е било служебно, би трябвало да разполагаме с информация.
— Ще ви бъдем благодарни, ако проверите — каза Джеймисън.
— Разбира се. — Тя извади телефона си и написа съобщение. — Готово. Ще се свържа с вас веднага щом получа отговор.
Декър стана и обиколи стаята, а Томпсън го проследи с поглед.
— Фирмата ви очевидно процъфтява — отбеляза той.
— Работим усилено и, да, резултатите са добри… много добри. Току-що сключихме два големи договора, които ще удвоят оборота ни спрямо миналогодишния.
Той я погледна и попита:
— Какво ще се случи с фирмата след смъртта на Дабни?
Томпсън се поколеба.
— Ние сме дружество с ограничена отговорност, но Уолтър е най-големият акционер, контролният пакет е негов. Не се съмнявам, че има документи, които предвиждат как да се действа след… след смъртта му, но не съм наясно. Предполагам, че колегите от юридическия отдел знаят.