— Обичайна практика на Сикрет Сървис е да запечатва всички капаци на шахти по маршрута на кортежа. — Тя замълча. Изглеждаше объркана. — Но кортежът е на съседната улица. Не мисля, че ще минат оттук.
— Свърза ли се с Богарт? — попита Декър.
Тя кимна с угрижено изражение.
— Декър, той е вътре в сградата. Присъства на церемонията.
— По дяволите! Каза ли му да я евакуират?
— Казах му какво подозираш, но, Декър, разбери, че не могат да прекратят церемонията и да изведат всички на базата на твоите подозрения. Разбрахме се да му звънна веднага щом открием нещо.
— Например че президентът е загинал? — отвърна гневно той.
Марс се помъчи да го успокои.
— Е, какво друго си спомняш от този ден? — попита той.
Декър се обърна към него.
— Спомням си, че един камион влезе в сградата на ФБР. А охранителят ми каза, че повечето външни камери не работят.
— Нещо друго?
Декър се извърна рязко и погледна сградата срещу Хувър Билдинг.
— Видях работници, които внасяха материали в тази сграда.
Поведе ги към нея. Опитаха се да надникнат през прозорците, но те бяха облепени с плътна хартия отвътре. Декър натисна дръжката на бравата. Беше заключена. Отстъпи назад и вдигна поглед.
— Не мисля, че вътре има някой.
— Извършват ремонт — каза Браун и посочи табелата, окачена на един прозорец.
— В такъв случай тук би трябвало да се работи, не смятате ли?
Тя изглеждаше объркана.
— Да не би да мислиш, че вътре се е скрил някой снайперист? Но кортежът е на съседната улица. От тук няма видимост за стрелба.
— Позвъни в газовата компания и попитай дали са изпращали авариен екип да работи по газопровода в този участък в деня на убийството на Бъркшър — каза Декър.
— Това може да отнеме известно време.
— Направи го! — сопна ѝ се Декър, извади телефона си и позвъни на Богарт.
Той отговори незабавно, но шепнешком:
— Декър, вече казах на Браун, не мога да евакуирам сградата! Церемонията започна току-що. Но…
Декър го прекъсна:
— Каква е била темата на онази среща във ФБР, на която Дабни е трябвало да присъства в деня, когато застреля Бъркшър?
— Защо питаш?
— Какво е трябвало да обсъждат на нея?
— Има ли значение? Очевидно не е възнамерявал да присъства.
— Но е избрал точно този ден да убие Бъркшър. По дяволите, Рос, кажи ми! — отвърна сърдито Декър.
— Добре, добре. Фирмата на Дабни консултира колегите относно някои ремонтни дейности тук. Както знаеш, няма да се преместим скоро в нова сграда и се налага да работим по един куп системи тук — електрическа, охранителна… цялата инфраструктура.
Декър затвори.
Огледа се, хукна към една алея и свърна по нея.
Марс и Браун го последваха. Браун тичаше, долепила телефона до ухото си.
Декър спря до друг вход на сградата. Натисна дръжката. Вратата беше заключена.
Браун и Марс го настигнаха.
— Декър, какво става, по дяволите? — попита Браун.
— Ели Дабни каза, че шпионската мрежа на Бъркшър искала Уолтър да работи за тях.
— Но той е отказал.
— Мисля, че Уолтър е постъпил далеч по-умно. Заснел е онова видео, нали? Мисля, че се е срещнал с тях, престорил се е на заинтригуван от предложението, разбрал е какво точно искат от него. А те са се интересували именно от работата му по ремонта на Хувър Билдинг. На това е била посветена срещата, на която е отивал, когато е застрелял Бъркшър. Това е било второто му послание, след първото, което е свързано с мястото на атаката.
— Смяташ, че мишената е президентът? — попита Марс.
Декър не отговори.
— Защо не ни го е казал директно, преди да убие Бъркшър? — попита Браун.
— Може би защото не е знаел подробности от плана им. Те са разбрали за видеото и са го взели. Това вероятно е подсказало на Дабни, че наблюдават всяка негова стъпка. Нищо чудно да са заплашили и него, и семейството му: направи ли нещо, което да застраши плановете им, близките му умират. Това, предполагам, е бил единственият безопасен начин да ги надхитри.
— Но защо не са го убили, след като са разбрали, че е направил онзи запис? — попита Браун.
— Защото това е щяло да привлече внимание към него в момент, в който не са могли да си го позволят. Вероятно са решили, че е по-добре да го следят отблизо и да го ликвидират едва когато забележат явни признаци, че е решил да ги предаде. Не са имали представа, че Дабни възнамерява да убие Бъркшър. — Декър погледна Марс и попита: — Защо не си представиш, че тази врата е тренировъчната шейна?
Марс се усмихна и кимна.
— И бездруго имам желание да ударя нещо.