Продължиха да вървят.
— Къде, по дяволите, се намираме? — попита Марс и се озърна неспокойно.
Декър се извърна към Браун. Тя го погледна многозначително.
— Мисля, че сме точно под Хувър Билдинг — отвърна Браун.
Не след дълго пред тях изникна нова дупка в стената на тунела, този път пробита странично.
Навлязоха предпазливо в обширно празно пространство. Прекосиха го и свиха зад ъгъла. Откриха поредната дупка в стената. Но щом пристъпиха към нея и тримата се закашляха силно, а очите им се насълзиха.
— Какво е това, по дяволите? — изохка Марс.
— Газ — отвърна Декър, придърпа сакото си и закри с него носа и устата си.
После се наведе, мина през дупката и се озова в друго помещение. Видя огромни почернели бетонни колони и купчина строителни отпадъци по средата.
Декър огледа дупката и купчината, без да сваля сакото от носа и устата си. Видя открита тръба, която приличаше на огромна отровна змия.
Браун и Марс, също с покрити усти и носове, се присъединиха към него и огледаха тръбата. Тя издаваше тихо съскане.
— Тръбата е пробита — каза Браун с дрезгав глас. — Ето откъде изтича газ.
— Не трябва ли да има някакви сензори, аларми? — попита Декър.
Браун посочи тавана, където бяха монтирани няколко устройства с формата на бели полусфери.
— Ето ги, но мисля, че някой ги е изключил.
— Какво е това? — попита Марс и посочи вдясно.
Браун и Декър погледнаха натам. И замръзнаха.
Пред очите им стоеше цилиндрично метално устройство, от горната част, на което излизаха жици. Приличаше на бутилка за кислород като тези, които водолазите използват. То бе свързано с тръбата.
Браун мигом отсече:
— Това е бомба.
— И има таймер — добави Декър.
Цифровият часовник отмерваше времето. Оставаха четири минути.
— Изглежда ми твърде малко, за да нанесе сериозни щети — каза Марс. — Особено толкова дълбоко под земята.
Браун поклати глава и отвърна с дрезгав глас:
— Бомбата играе ролята на детонатор. Мястото е пълно с газ. От него ще дойде силата на експлозията. — Тя огледа колоните. — Обзалагам се, че са носещи. Избухне ли бомбата, колоните ще рухнат.
— А с тях и цялата сграда и всички в нея — добави Декър. — По подобен начин взривяват постройки, предвидени за разрушаване.
— В такъв случай да вземем бомбата и да я изнесем навън — предложи Марс.
Той посегна към нея, но Браун сграбчи ръката му.
— Недей! Виждаш ли тези сини жици? Това са ускорители. Откачиш ли ги, броячът се нулира и бомбата избухва.
— Откъде знаеш?
— Служила е като сапьор в армията — каза Декър.
— Декър, трябва да позвъниш на Богарт и да му кажеш да изведе президента и да евакуира цялата сграда — изрече забързано Браун. — Още сега! Но не звъни от тук. Нямам представа дали нещо в телефона няма да възпламени бомбата или да нулира таймера.
— Но…
— Декър, размърдай си задника! Това ми е работата! Върви! Става въпрос за президента, за бога!
— Добре, но…
— Върви!
— Аз оставам с теб — заяви Марс. — Мога да помогна.
— Нищо не можеш да направиш. Върви с Декър. Ще дойда, когато приключа.
— Но Харпър…
— По дяволите, Мелвин! — извика тя. — Остават ми три минути! Изчезвай оттук!
Декър хвана Марс за ръката и го задърпа към изхода.
Когато стигнаха дупката и се провряха през нея, Марс се обърна назад. Видя Браун да кашля и киха, прикрила носа и устата си с якето, приведена над бомбата.
Миг по-късно Марс и Декър се затичаха през тунела. Когато се отдалечиха достатъчно от газопровода, Декър позвъни на Богарт.
Агентът каза само:
— Ясно!
Декър погледна часовника си.
Марс направи същото.
— Две проклети минути — каза той. — Трябва да се върна, Декър. Трябва да ѝ помогна.
— Аз също.
Хукнаха обратно през тунела. Когато приближиха бомбата, облакът газ бе толкова гъст, че те се замаяха и се олюляха. Марс се удари в стената, а Декър едва не падна на колене. Имаше чувството, че главата му ще се пръсне.
— Хайде! — извика Марс и се изправи на крака.
Прекосиха с усилие тунела, стигнаха дупката и се провряха през нея. Стомасите ги присвиха жестоко.
— Харпър! — извика Мелвин.
Той бе изтървал телефона си и не можеше да види нищо в мрака.
Високо над главите им отекна тропот.
Евакуират сградата, осъзна замъгленият му разум.
Двамата с Марс се запрепъваха, но продължиха напред. Сега обаче бяха напълно дезориентирани заради газа, проникнал в белите дробове и мозъците им.