— Трябва да я намерим, и то бързо! — каза Декър. — Преди самите ние да изгубим съзнание!
— Там! — едва изрече Марс.
Запълзяха напред.
Намериха купчината строителни отпадъци.
От Браун обаче нямаше и следа.
Макар и останал без дъх, Марс първи стигна последната дупка. Декър го настигна само след секунда. И двамата впериха погледи в червените цифри върху таймера.
Те не се сменяха.
Бяха замръзнали на четири секунди.
От взривното устройство бяха откачени две жици.
Къде е Харпър? — простена Марс.
Декър се огледа със сетни сили, прикрил носа и устата със сакото си. Харпър Браун лежеше на земята на половин метър от бомбата, приклещена между газопровода и стената. Декър се пресегна, хвана я за ръката и я задърпа. Марс го видя какво прави, скочи през дупката и му помогна. Бързо я изтеглиха с общи усилия, след което Марс я метна през рамо.
Едва се добраха до дупката в стената, но когато минаха през нея, ускориха крачка, макар от време на време да се блъскаха в стените на тунела. Когато се озоваха достатъчно далече, за да не долавят миризмата на газ, спряха и Марс положи Браун на земята. Задишаха тежко, главите им се проясниха, но очите на Браун останаха затворени. Имаше и още нещо.
— Декър, тя не диша! — изкрещя Марс. После коленичи и започна да ѝ прави сърдечен масаж. Докато натискаше гръдния ѝ кош, извика: — Декър, помогни ми!
Декър коленичи до него, стисна носа на Браун и започна да ѝ прави изкуствено дишане.
— Хайде, хайде, дишай! — молеше се Марс. — Моля те, Харпър, моля те! Не си отивай, не си отивай!
И продължаваше да натиска гърдите ѝ.
А Декър продължаваше да ѝ прави изкуствено дишане.
Въпреки всичко Харпър Браун не помръдваше.
81
Декър беше с костюм и вратовръзка. Косата му бе подстригана и сресана. Немирните му кичури бяха намазани с много гел.
До него стоеше Мелвин Марс, облечен също толкова официално. А зад тях бе Джеймисън в елегантна черна рокля.
Декър погледна часовника си.
— Време е.
Тримата тръгнаха по коридора, който водеше към залата. Тя вече бе пълна, а Богарт и Милиган бяха заели местата си на първия ред.
Богарт вдигна глава и улови погледите им, после посочи свободните места до себе си.
На сцената имаше трибуна с микрофон. Зад нея стояха две знамена — на Съединените щати от едната страна и на Агенцията за военно разузнаване от другата. На стената отзад се открояваше емблемата на АВР.
Декър впери поглед в нея и мислите му се върнаха към деня, в който Браун му бе описала символите. Черното представляваше неизвестното, докато пламъците и орелът символизираха знанието и интелекта.
Все неща, които май не достигаха в наши дни.
Но въпреки това те се бяха справили с неизвестното, нали?
Макар да бяха заплатили съответната цена.
Отляво на сцената се появи директорът на АВР и пристъпи към трибуната. Той откри церемонията и каза няколко думи. После отстъпи мястото си на мъжа, който се бе появил отдясно на сцената.
Всички присъстващи станаха на крака. А тези в униформа козируваха.
Президентът на Съединените щати застана на трибуната. Не носеше предварително подготвена реч. Нагласи микрофона и огледа присъстващите.
— Макар случилото се в Хувър Билдинг да е засекретено поради очевидни причини, днес сме се събрали, за да отдадем почит на един патриот, проявил истински героизъм, изложил се на огромен риск, за да спаси живота на толкова много хора. Както знаете, тази награда обикновено се връчва от представител на националното разузнаване. Но тъй като аз самият бях сред спасените, смятам, че съм безкрайно задължен на този човек. Това е дълг, който никога няма да мога да изплатя. Както някои от вас вече знаят, днес името на героя, или по-точно на героинята, ще бъде добавено към Стената на факлоносците на АВР близо до името на нейния баща.
Марс закри очите си с ръка и сведе глава. Декър постави ръка на рамото му.
Президентът продължи:
— За мен е огромна чест и удоволствие да връча на майор Харпър Браун най-високата награда в областта на разузнаването — Кръста на националното разузнаване за героизъм и доблест, които надминават всичко, което дългът би могъл да изисква от някого.
Всички станаха на крака, когато Харпър Браун, облечена в парадна униформа, се появи от задната част на сцената и завъртя колелата на инвалидната си количка към микрофона. После козирува отсечено на президента. Той отвърна на поздрава, връчи наградата, окачи лентата около врата ѝ и стисна ръката ѝ.