Той видя Дабни пред себе си, но не му обърна внимание. Декър не забеляза Бъркшър, защото погледът му не стигна толкова далече по улицата. Подмина входа на гаража и кимна на униформения охранител, който беше в малката будка на тротоара. Мъжът, който стоеше неестествено изправен, сякаш бе глътнал бастун, кимна в отговор. Очите му бяха скрити зад тъмни очила, но не изпускаха нищо от онова, което се случваше на улицата. Дясната му длан лежеше върху ръкохватката на служебния пистолет. Оръжието бе деветмилиметрово, заредено с патрони „Спиър Голд Дот“, които ФБР използваше заради високата пробивна сила на куршума. Рекламният им слоган спокойно можеше да гласи: „Елин изстрел, един труп“. В интерес на истината, това се отнасяше за повечето куршуми, стига, разбира се, да попаднеха на точното място в мишената.
Някаква птица прелетя пред Декър, кацна на една лампа и огледа с любопитство минувачите. Беше студено и той потрепери въпреки дебелата фланела. Слънцето се бе скрило зад гъстите облаци, появили се на хоризонта преди час; бяха прекосили река Потомак и надвиснали над Вашингтон като огромен сив купол.
Дабни наближи края на пряката, където трябваше да завие наляво. Входът за външни лица с назначени срещи в централата на ФБР се намираше точно там. Преди години федералните организираха безплатни обиколки, за да могат обикновените хора да зърнат прочутите лаборатории на Бюрото или да видят как агентите се упражняват на стрелбището.
Тероризмът бе сложил край на всичко това. След Единайсети септември туровете из сградата бяха отменени. Ръководство на ФБР ги възстанови през 2008 г. и дори създаде специален образователен център за посетители. Днес обаче заявката за участие в подобна обиколка трябваше да се изпрати поне месец по-рано, за да може Бюрото да провери съответния кандидат. Повечето федерални сгради отдавна се бяха превърнали в крепости, където човек трудно можеше да влезе и още по-трудно да излезе.
Когато приближи ъгъла, Дабни забави ход.
Бъркшър обратното — забърза се.
Декър продължи със същото темпо. Дългите му крачки скъсиха разстоянието между него и Дабни на десетина метра.
В този момент Бъркшър се намираше на пет-шест метра пред Дабни. Секунди по-късно двамата се озоваха на метър и нещо един от друг.
Бъркшър го забеляза едва сега, и то само защото се намираше толкова близо до него. Дабни изобщо не я погледна, поне в първия миг. В следващия усети, че тя го наблюдава, усмихна се и ако носеше шапка, най-вероятно щеше да я повдигне учтиво.
Бъркшър не отговори на усмивката му, а посегна към закопчалката на дамската си чанта.
Дабни забави ход.
Декър погледна към отсрещния тротоар и видя един фургон, превърнат в павилион за бурито. Зачуди се дали ще има време да хапне бурито преди срещата. Реши обаче, че хем ще закъснее, хем ще наруши диетата си, затова погледна отново напред. Бъркшър и Дабни стояха един до друг.
Декър не им обърна внимание; предположи, че се познават и най-вероятно са си уговорили среща тук.
Погледна часовника си; не искаше да закъснее. Ако бе писано животът му да се промени, не биваше да закъснява за тази промяна.
Но когато вдигна поглед, замръзна на място.
Дабни бе на две крачки зад жената. Бъркшър нямаше представа, но той бе насочил пистолет към тила ѝ — компактен модел „Берета“.
Декър посегна към служебното си оръжие и тъкмо щеше да му изкрещи, когато Дабни дръпна спусъка.
Бъркшър полетя напред, когато куршумът се заби в главата ѝ по възходяща траектория. Той премина през продълговатия мозък, отскочи от черепа като топче за флипер, прониза главния мозък и излезе през носа ѝ. Благодарение на кинетичната си енергия куршумът остави изходна рана, три пъти по-голяма от входната. Жената падна на тротоара и кръвта, потекла от обезобразеното ѝ лице, опръска плочките.
Декър хукна напред с изваден пистолет, докато останалите минувачи се разбягаха с писъци.
Сърцето му биеше силно, когато насочи пистолета си към Дабни и извика:
— ФБР! Свали оръжието! Веднага!
Дабни се обърна към него. И не свали оръжието.
Декър чу стъпки зад гърба си. Охранителят от будката тичаше към тях с изваден пистолет.
Декър погледна бързо през рамо, видя го и със свободната си ръка вдигна пропуска, който бе увесил на врата си.
— И аз съм от ФБР. Този току-що застреля жената.
Пусна пропуска и стисна пистолета с две ръце. Дулото сочеше в гърдите на Дабни. Униформеният охранител застана до него и също насочи пистолета си към Дабни.
— Свали оръжието! Веднага! — извика охранителят. — Ще стреляме! Това е последният ти шанс!