Декър се премести на съседния стол и вдигна поглед към Джеймисън, която вървеше към него, за да седне на мястото, което той бе освободил току-що.
— Какво смяташ?
Той погледна през прозореца. От мястото му се виждаше Хувър Билдинг. И будката на охраната. Вътре имаше някой, но Декър не можете да види дали това е същият охранител.
— Заведението е било почти празно и Дабни е можел да избере, която си иска маса. Оттук сградата на ФБР се вижда най-добре. Дали е седнал тук, за да наблюдава? Или за да се срещне с някого? Или поради някаква друга причина?
— И как ще разберем коя точно?
— Ще продължим да задаваме въпроси.
Телефонът на Декър звънна. Той се заслуша и след малко каза:
— Идваме веднага. — Затвори и се обърна към Джеймисън. — Беше Богарт. Джулс, дъщерята на Дабни, иска да ни каже нещо.
— Какво?
— Нещо, което баща ѝ споделил с нея преди седмица.
12
Уолтър Дабни наистина се бе справял добре. Повече от добре.
Декър стоеше, заобиколен от доказателства за това.
Домът му в Маклийн струваше поне четири-пет милиона долара. Парцелът беше огромен и за него се грижеха професионални градинари. Дори в момента бяха отвън и подрязваха храстите, косяха моравата, чистеха и оформяха лехите. Друг екип се грижеше за отопляемия басейн с олимпийски размери. А край басейна имаше помощно помещение, което бе колкото стандартна къща. Поддръжката на този имот със сигурност струваше повече от заплатата на Декър във ФБР.
Той откъсна поглед от прозореца и се обърна към Джулс Дабни. Тя беше интересна комбинация от двамата си родители. Висока и атлетична като майка си, но с широкото чело и бледозелените очи на баща си. Русата ѝ права коса покриваше раменете.
Жестовете ѝ бяха резки и делови. Джулс не бе проляла нито една сълза след пристигането на Декър и останалите. Майка ѝ, уведоми ги тя, е в спалнята си, натъпкана с приспивателни.
С други думи: тя няма да разговаря с вас.
Декър мигом определи Джулс като жена, която държи да контролира нещата в детайли и е в състояние да се справи и в най-трудната ситуация. Не знаеше само дали тя ще подпомогне, или ще възпрепятства разследването.
Бяха в библиотеката; трите стени, заети от книги, красноречиво свидетелстваха за предназначението на тази стая. Богарт се бе разположил на удобен кожен стол, Джеймисън седеше на малко канапе, а Джулс — на фотьойл с висока извита облегалка. Декър стоеше прав по средата на стаята.
— Разбирам колко е труден моментът за вас, госпожице Дабни — започна Богарт.
Тя махна с ръка.
— Не бих го нарекла труден, а по-скоро ужасен. Но трябва да го превъзмогнем и ще го направим.
— Откъде пристигнахте? — попита я Декър.
Тя го изгледа учудено, сякаш не разбираше защо ѝ задава подобен въпрос.
— От Палм Бийч, защо?
— Какво правите там?
Джулс се намръщи.
— Имали някакво значение?
— Трудно ми е да преценя, преди да отговорите.
Тя присви устни, но отговори:
— Притежавам собствена компания. Извършвам консултации в областта на здравеопазването.
— Предполагам, че Флорида е подходящо място за това — каза Джеймисън. — Предвид многобройното възрастно население.
— Повечето от тях ползват държавни програми за здравно осигуряване, но има и доста богати хора, които разполагат с допълнителни здравни застраховки. Здравеопазването е сложна материя, не всеки успява да се ориентира в нея. Консултираме и фирми. Всъщност по-голямата част от приходите ни идва именно от тях. Имаме двайсетина служители и отбелязваме двуцифрен ръст всяка година.
— Впечатляващо — каза Декър. — Когато бях на вашата възраст, едва успявах да се грижа за самия себе си, какво остава за други хора.
— Баща ми възпита отлична работна етика у всичките си деца. Както и амбиция.
Джулс извърна поглед и за миг Декър помисли, че ще заплаче. Тя обаче потри устни и се обърна към тях.
— Баща ми оказва… оказа голямо влияние върху мен.
— Не се съмнявам — отвърна Декър. — Пожелахте да се срещнем, защото той е споделил нещо с вас.
— Няколко неща — уточни тя. — Записах си ги по време на полета.
Джулс му връчи някакъв лист и той го погледна.
— Ще ги прочетеш ли на глас, Декър? — попита Богарт.
Декър сякаш не го чу.
Джулс изгледа нетърпеливо мълчаливия Декър, след което започна рязко и делово, сякаш изнасяше презентация пред клиенти.
— Първо, помоли ме да се грижа за мама. Второ, каза да се омъжа и да създам семейство, защото животът бил прекалено кратък. Трето, каквото и да станело, не бивало да забравям, че ме обича.