— Това необичайно ли е? — попита Богарт.
— Баща ми беше много внимателен и грижовен, но… да, необичайно е, защото той никога не говореше за тези неща… Не и по този начин.
— И това ви е разтревожило — заключи Джеймисън.
— Попитах го директно дали нещо не е наред. Отрече. Обясни, че се замислил върху живота като цяло и искал да знам тези неща. Пошегува се, че това сигурно е признак, че остарява, но въпреки това поведението му ми се стори странно.
— Разговаряхте ли с някого по този повод? — попита Богарт.
— Не. Отначало възнамерявах да позвъня на сестрите ми и да ги попитам дали са водили подобни разговори с татко, но после работата ме затрупа и не ми остана време. Сетих се за думите му чак когато мама ми позвъни…
Декър вдигна списъка и попита:
— Тук е отбелязан номер четири, но срещу цифрата не е записано нищо.
Джулс бръкна в джоба си и извади ключ.
— На следващия ден ми изпрати това.
Декър взе ключа и го разгледа.
— Мисля, че е от сейф в банков трезор — каза той и го подаде на Богарт.
— Така е — потвърди Джулс. — Баща ми държеше сейф в една банка в центъра на Маклийн. И то от години.
— Знаете ли нещо за съдържанието му?
— Предполагам, че става въпрос за онези неща, които обикновено се пазят в сейф, но не съм сигурна.
— Защо ви е изпратил ключа?
— Нямам представа. Щях да му се обадя, но както вече споменах, работата ме погълна… Мислех, че ще имаме достатъчно време да поговорим за това. Реших, че може да е нещо, свързано със завещанието му. Логично беше да се обърне към мен, тъй като преди няколко години ме посочи за изпълнител на последната му воля — каза Джулс и добави с извинителен тон: — Все пак съм най-голямата му дъщеря. Предполагам, че тази отговорност се пада на мен.
— Баща ви очевидно ви е имал доверие — отбеляза Джеймисън.
— Надявам се да е било така.
Декър погледна Богарт.
— Можем ли да надникнем в този сейф?
Агентът се обърна към Джулс.
— Ако сейфът е нает и от майка ви, ще ни трябва нейното позволение. В противен случай ще се наложи да извадим съдебна заповед.
— Извадете заповед, защото нямам намерение да безпокоя майка ми точно в този момент. Тя трябва да си почива, а не да подписва документи.
Богарт извади телефона си и излезе от стаята.
Джулс се огледа и изражението ѝ се промени от делово на отчаяно.
— Израснала съм в тази къща. Обичам всяко кътче от нея.
— Разбирам защо — отвърна Джеймисън. — Много е красива. Толкова топла и уютна. Обзавеждането дело на майка ви ли е?
Джулс кимна.
— Тя има усет за тези неща. Както татко имаше усет за бизнес. А мама вършеше всичко останало. Беше идеалната съпруга. Отлична домакиня. Добър слушател, когато се налагаше. Отгледа четири деца, и то сама, защото по онова време татко пътуваше почти непрекъснато.
— Подобно богатство не идва лесно. Нужна е упорита работа — отбеляза Джеймисън.
— Така е — отвърна разсеяно Джулс.
— Думите на баща ви започват да звучат логично предвид случилото се — обади се Декър. — Нещо като прощален съвет.
Джулс го погледна и лицето ѝ почервеня.
— Искате да кажете, че ми е казал да се омъжа и да родя деца, преди да излезе на улицата, да убие някого и да си пръсне мозъка? Това е откачено!
Декър отвърна невъзмутимо:
— Възможно е да не е имал друг избор.
— Какво означава това?
— Знаете ли, че баща ви е бил болен?
— Какво означава болен?
— Имал е злокачествен мозъчен тумор, който не е подлежал на операция. В последен стадий.
Джеймисън ахна от липсата на такт у Декър, но той не откъсваше поглед от Джулс.
Очите ѝ плувнаха в сълзи.
— Какво? — проплака тя.
Декър седна срещу нея.
— Аутопсията разкри тумор и аневризма. Оставали са му само няколко месеца живот. Твърдите, че не знаете?
Джулс поклати глава и сълзите ѝ потекоха.
Джеймисън извади няколко носни кърпички от пакетчето в чантата си и ги връчи на Декър, който ги подаде на Джулс. Тя изтри лицето си.
— Смятате ли, че майка ви е знаела? — попита Декър.
Джулс поклати глава.
— Не е възможно. Ако мама знаеше, всички щяхме да разберем.
— Дори ако баща ви е държал да го запазят в тайна от децата си? — попита Джеймисън.
Джулс се овладя след няколко минути.
— Не би имало никакво значение. Майка ми не е в състояние да запази в тайна подобна информация.
— Разбирам — кимна Декър. — Сещате ли се за някаква причина баща ви да извърши убийство?
— Със същия успех можете да ме питате защо слънцето няма да изгрее утре — отвърна рязко Джулс. — Това… това просто не е възможно. — В следващия миг тя се преви на две и захлипа неудържимо.