Декър погледна неловко към Джеймисън. Тя стана, коленичи до Джулс и обви ръка около раменете ѝ. Предложи ѝ още кърпички и каза:
— Декър, донеси вода.
Декър излезе от стаята и отиде в модерната кухня. Отвори няколко шкафа. В един от тях откри лекарства. Прегледа набързо етикетите на шишенцата и кутийките. Медикаменти за увеличаване на костната плътност, „Золофт“ против депресия и паническо разстройство… Намери чаша в друг шкаф, наля вода и се върна в библиотеката. Подаде чашата на Джеймисън, която я поднесе към устата на Джулс.
В този момент пред входа спря кола. Декър отново излезе от стаята и тръгна по коридора. Озова се във фоайето тъкмо навреме, за да види как вратата се отваря рязко. В къщата влетя жена, която захвърли палтото и чантата си направо на пода. Зад гърба ѝ се виждаше такси, което потегляше по павираната алея.
Жената бе между трийсет и трийсет и пет, с късо подстригана кестенява коса, очила и същата висока стройна фигура като Джулс.
— Кой сте вие, по дяволите? — попита тя.
Декър ѝ показа служебната си карта от ФБР.
— Предполагам, че сте някоя от дъщерите — каза той.
— Саманта. Къде е майка ми?
— Взела е приспивателни. Сестра ви Джулс е в библиотеката.
Саманта Дабни мина покрай Декър и продължи по коридора с бърза, енергична крачка. Декър я последва. Влезе в библиотеката навреме, за да види как Саманта коленичи и прегърна разплаканата си сестра. Джеймисън се изправи и отстъпи назад, за да остави двете сестри насаме.
Когато Джулс най-после се съвзе, тя се изправи и Саманта я попита:
— Какво става, по дяволите? Защо ФБР е тук?
— Нали ти казах какво се случи, Сам? — отговори Джулс. — Нима си очаквала, че ФБР няма да разследва случая? Та татко е… татко е застрелял човек. Точно пред централата на ФБР.
Саманта се отпусна тежко на стола, на който допреди малко бе седяла Джулс.
— Знам какво ми каза. Но това… това е толкова нелогично, Джулс. Защо му е било да го прави? Татко имаше толкова много, заради което да живее…
— Бил е неизлечимо болен. Имал е мозъчен тумор.
Кръвта се отцеди от лицето на Саманта. Тя скочи от стола и погледна гневно сестра си.
— Какво? И ти не си ми казала?
Декър я прекъсна:
— Току-що ѝ съобщих за тумора. Откриха го по време на аутопсията. — Той помълча и попита: — Да сте разговаряли наскоро с баща си по телефона?
— Не. Преди около три седмици ми изпрати имейл. Нищо особено. Просто питаше как съм.
Тя погледна крадешком към Джулс.
— Първо, татко убива някого. А сега се оказва, че е имал мозъчен тумор. Смятате ли, че туморът е повлиял на поведението му? И затова да го е направил.
— Всичко е възможно — отвърна Декър. — Но ако баща ви е имал друга причина, трябва да я открием. Някоя от вас чувала ли го е да споменава името Ан Бъркшър?
И двете поклатиха глави.
— Това ли е жената, която е застрелял? — попита Саманта.
Декър кимна.
Саманта погледна сестра си.
— Джулс? Ти беше по-близка с татко. Това име говори ли ти нещо?
— Никога не съм го чувала.
— Може да е случайна жертва — обади се Джеймисън. — Може умът му наистина да е бил поразен от болестта и Бъркшър просто да се е оказала на неподходящото място в неподходящото време.
— Забелязах разни лекарства в един шкаф — каза Декър. — Едното беше за увеличаване на костната плътност, а другото — „Золофт“. Чии са? Част от етикетите липсваха.
Саманта погледна първо към сестра си, после към Декър.
— На мама са. Има проблеми с костите… прекалено крехки са. А със „Золофт“ лекува депресията си.
— И откога има проблеми със здравето? — попита Декър.
— Откакто бяхме деца — отвърна Саманта.
— Бъбреците ѝ също не са наред — добави Джулс.
— Но тя изглежда в цветущо здраве! — отбеляза Джеймисън. — Висока, атлетична, в отлична форма.
— Външният вид понякога лъже — отвърна рязко Джулс. — Във всеки случай, татко се грижеше добре за нея. А сега… не знам. Може да я убедя да дойде да живее при мен.
Богарт се върна след минута.
— Заповедта е готова. Да вървим в банката.
— Каква банка? — попита Саманта.
— Татко ми изпрати ключа за банковия си сейф — обясни Джулс.
— Защо? Какво има в него?
Богарт вдигна ключа.
— Сега ще разберем.
13
Празен.
Пред погледите им стоеше празен банков сейф.
Декър изсумтя разочаровано. Богарт го погледна.
— Много странно — каза Декър.