— Напразно се надявахме, че вътре може да има нещо — отвърна Богарт.
— Изпратил е ключа на дъщеря си. Защо ще го прави, ако сейфът е бил празен?
— Така е, изглежда странно — съгласи се Богарт.
— В банката трябва да се съхраняват данни за посещенията на Дабни в трезора — отбеляза Джеймисън.
Не след дълго седяха в кабинета на управителката на клона, която натисна няколко клавиша, погледна екрана на компютъра си и кимна:
— Господин Дабни е идвал преди пет дни. Тогава е ползвал сейфа в трезора.
— И е взел нещо от него? — попита Богарт.
— Не бихме могли да знаем — отвърна управителката. — Съдържанието на сейфовете е известно само на клиентите ни.
— Ще трябва да погледнем записите от охранителните камери — заяви Богарт.
Десет минути по-късно вече седяха в една малка стая близо до входа и се взираха в мониторите.
— Ето го! — Джеймисън посочи Дабни, който влизаше в банката.
— И не е сам — отбеляза Декър.
С него имаше някаква жена. Не беше съпругата му. Беше по-ниска и набита от Ели, с черна коса. Не можаха да разгледат добре лицето ѝ, защото носеше очила и беше навела глава.
— Май е с перука — каза Богарт.
Минута по-късно жената и Дабни влязоха в помещението, в което се намираше сейфът. Двамата излязоха след няколко минути.
Жената носеше найлонов плик, в който имаше правоъгълен предмет. Беше дълъг петнайсетина сантиметра и широк седем-осем.
— Има ли още някоя камера, от която да погледнем под друг ъгъл? — попита Декър.
— Опасявам се, че това е всичко — отговори управителката.
— Ще ни трябва копие — каза Декър.
Напуснаха банката с копие от записа на охранителната камера, безброй въпроси и нито един отговор. Върнаха се в дома на Дабни.
Друга от дъщерите, Аманда Райли, бе пристигнала броени минути преди тях. Беше по-ниска и по-закръглена от сестрите си; определено не можеше да се похвали с атлетичното им телосложение. Освен това лявата ѝ ръка свършваше при лакътя. Райли им каза, че е омъжена и има две малки деца.
Декър и останалите бяха изненадани да заварят Ели Дабни в кухнята в компанията на дъщерите си. Тя беше елегантно облечена, с прическа и грим, но с онзи празен поглед в очите, който показваше, че състоянието ѝ само привидно изглежда нормално. Пуснаха записа на нея и дъщерите ѝ. Никоя от тях не позна жената, която придружаваше Уолтър в банката.
— Какво прави тя там? — попита Джулс. — Искам да кажа… нали сейфът е на татко?
— Искала е да се увери, че той ще го изпразни — отвърна Декър.
Джулс и Саманта го зяпнаха изумено.
— Какво точно означава това? — попита Джулс.
— Означава, че баща ви се е забъркал с хора, които действат изключително педантично и не пропускат нито една подробност.
— Това ми звучи като някаква шпионска история — каза Саманта. — От онези телевизионни сериали за тайни агенти и прочие.
— Баща ви е работил с поверителна информация — обади се Богарт — и нищо чудно да е бил изнудван от чужди шпиони.
— А фактът, че са изпратили човек, който да го придружи до банката — добави Декър, — означава, че не са му имали достатъчно доверие. Обърнете внимание, че на записа жената носи плика, не баща ви.
— Значи са го принудили да го направи — заяви Джулс с обвинителен тон.
— Може и да са го принудили да убие онази жена — допълни Саманта.
— Не можеш да принудиш някого да убие друг човек, Сам — възрази Аманда. — Не съвсем. Все пак татко е натиснал спусъка.
Изражението на Аманда бе спокойно, в очите прозираше интелект. След като каза това, тя се извърна към майка си, която бе забила очи в скута си.
— Аманда! — извика Джулс и крадешком погледна към майка си.
— Как можа да го кажеш! — възкликна Саманта.
— Не — обади се Ели Дабни. — Сестра ви е права. Баща ви е натиснал спусъка и никой друг. Той е направил своя избор.
Джулс и Саманта се взираха в нея, сякаш не можеха да повярват на ушите си.
Ели погледна Декър и каза:
— Не познавам тази жена. И нямам представа какво е държал Уолт в сейфа.
Декър намираше, че поведението на Ели Дабни се е променило драстично в сравнение с предишния ден. Може би причината се криеше в непознатата жена, придружила съпруга ѝ в банковия трезор, чието съдържание бе останало загадка за нея. Тя изглеждаше резервирана, объркана, ядосана… Вероятно се чувстваше предадена.
— Възможно ли е съпругът ви да е работил с тази жена? — попита Декър. — Напомня ли ви за някоя колежка от офиса му? — попита той и изгледа Ели и дъщерите ѝ.
— Не я познавам — обади се първа Джулс. — Но не съм се срещала толкова често с хората, които работят във фирмата.