— А говорила ли е някога за миналото си? Къде е родена? Какво е работила по-рано?
— Не, но както вече споменах, извършихме съответните проверки и не забелязахме нищо необичайно… нищо притеснително.
— Имаше ли приятели тук? Хора, на които би могла да се довери?
— Не съм сигурна, но мога да проверя. Нищо чудно да се е сближила с някоя учителка.
— Би било чудесно — каза Джеймисън. — Ето телефон, на който можете да се свържете с нас — добави тя и връчи визитката си на Коул.
Директорката на училището я взе и погледна Декър.
— Ако ми бяхте задали тези въпроси, преди да се случи всичко това, щях да ви отговоря, че Ан Бъркшър е последният човек на Земята, който би могъл да се замеси в нещо подобно.
— Може точно такива да са били намеренията ѝ — отвърна той.
— Искате да кажете, че всичко е било фасада? — попита Коул.
— Искам да кажа, че ако се е опитвала да скрие миналото си, се е справила много добре. От друга страна, нищо чудно просто да се е оказала на неподходящото място в неподходящото време. За съжаление, това се случва прекалено често.
Преди да си тръгнат, Декър и Джеймисън получиха копие от досието на Бъркшър. Декър го пъхна под мишница. Докато вървяха към колата, телефонът му звънна. Беше Фей Томпсън, колежката на Уолтър Дабни.
— Отделът, който се грижи за пътуванията на нашите служители, не е правил никакви резервации на негово име — каза тя. — Освен това Уолтър не е използвал фирмената кредитна карта. Вероятно е ползвал лична.
— Ще проверим това — отвърна Декър. — А вие разбрахте ли какво ще се случи с компанията?
— Да. Разговарях с нашия юрист. Половината от акциите, които са собственост на Уолтър, ще станат притежание на госпожа Дабни, другата половина ще бъде разделена поравно между четирите му дъщери.
— Това означава, че те ще контролират компанията, нали?
— Да.
— Разполагаме с видеозапис на жена, която придружава Дабни в банката му. Ще ви го изпратя. Ще помоля вас и колегите ви да го изгледате и да ни кажете дали познавате жената.
— В банката на Уолтър?
— Да.
— Добре. Това свързано ли е със случилото се?
— Не мога да ви кажа. Все още сме на етап събиране на информация.
— Агент Декър, имате ли представа дали семейството планира църковна служба?
— Не, но можете да се свържете със съпругата му и да я попитате.
— Не съм сигурна дали ще искат да има опело предвид обстоятелствата… Нали знаете, че репортерите ще налетят като мухи на мед. Вече ни звъняха от „Уошингтън Поуст“, Си Ен Ен, „Уолстрийт Джърнъл“ и прочие. Не знам какво да им кажа.
— Просто не отговаряйте на обажданията им.
— Но това няма да им попречи да напишат статиите си или да излъчат репортажите си и ако те не отразяват нашата гледна точка, ефектът върху компанията може да бъде изключително неблагоприятен. Сключили сме куп договори с правителството. И предвид онова, което Уолтър е направил, федералните власти могат да анулират част от тях.
— Съжалявам, това не зависи от мен — каза Декър, затвори телефона и погледна Джеймисън.
— Нещо интересно? — попита го тя.
— Освен това, че Томпсън се притеснява повече за бъдещето на компанията, отколкото от въпроса защо неин колега и приятел е застрелял някого, след което се е самоубил? Не, нищо. Дабни сам е организирал онова загадъчно пътуване. Акциите му стават собственост на жена му и децата му. Те ще контролират компанията.
— Това можеше да бъде добър мотив за убийство, ако той сам не беше дръпнал спусъка — отбеляза Джеймисън.
— Какво би могло да накара стабилен, уравновесен на вид човек като Дабни да убие някого, след което да се застреля? Вярно, че с бил смъртно болен, но това не обяснява всичко.
— Явно някой е държал меч над главата му. Жената от записа в банката подсказва именно това.
— Възможно е — отвърна Декър, макар да не изглеждаше убеден.
— Какво ще правим сега?
Той вдигна папката.
— Ще отидем да обядваме и аз ще чета.
Декър се вмъкна в миниатюрния автомобил на Джеймисън. Наложи се максимално да отмести седалката, но въпреки това коленете му опираха в арматурното табло.
Докато Джеймисън шофираше, Декър зачете папката. Всяка дума се запечатваше в паметта му. Информацията не беше много, но се оказа полезна.
— Бъркшър е преминала проверката, което означава, че няма криминално досие — каза той и прелисти няколко страници. — Не успяхме да открием данни отпреди повече от десет години, но тук пише, че притежава педагогически сертификат. Освен това има бакалавърска и магистърска диплома от Вирджинския политехнически институт.