15
Шест сутринта. Столицата бе благословена с прохладен бриз. Небето беше облачно и въздухът бе напоен с влага, което вещаеше скорошен дъжд.
Декър седеше на стъпалата пред входа на сградата, в която живееше. Беше станал много рано, беше взел душ и сега пиеше тук първата си чаша кафе, облякъл избелели джинси и стар суичър. Рошавата му коса още беше мокра. От време на време той затваряше очи, за да превърти в главата си детайлите от последните няколко дни, търсейки насочващи следи.
Но всеки път отваряше очи с категоричното убеждение, че съвършената му памет съвсем не е толкова съвършена, след като не му хрумваше нищо.
Вратата зад гърба му се отвори и навън излязоха бащата и синът.
Томас Амая беше с работно облекло: дочен панталон, боти и джинсова риза с бяла тениска отдолу. Бе нахлупил шапка с емблемата на футболния отбор на Сан Диего. В дясната си ръка държеше предпазна каска.
Синът му Дани носеше джинси и син пуловер, преметнал през рамо ученическата си чанта. Момчето изглеждаше доста сънено — главата му бе клюмнала и брадичката му почти опираше в слабите му гърди. Когато Декър се отмести, за да им направи път. Дани се прозя силно.
Томас кимна и бързо извърна поглед. Двамата се качиха в старата кола с найлон вместо прозорци. Дани остави чантата си на задната седалка, а Томас отвори шофьорската врата.
В този момент Декър чу друг автомобил да приближава бързо и насочи вниманието си надясно.
Очевидно и Томас го чу, защото извика на Дани на испански. Момчето скочи на седалката, а баща му извади ключовете и се метна зад волана. Дори не успя да затвори вратата, когато пред очуканата му кола спря шевролет камаро. От него слязоха двама души — единият едър, другият дребен. В коланите им бяха затъкнати пистолети. Едрият беше бял, а дребосъкът приличаше на латиноамериканец и бе облякъл костюм с жилетка, но без вратовръзка. Бялата му риза бе закопчана чак до яката. Другият носеше камуфлажен панталон, тясна фланела с дълги ръкави, която подчертаваше внушителната му физика, и войнишки ботуши.
Дребният пристъпи към шофьорската врата, докато едрият застана пред колата и сложи ръка върху дръжката на пистолета си.
Прозвучаха няколко думи на испански, които накараха Томас Амая да излезе от колата. Той застана до нея и заби поглед във върховете на обувките си.
Дребосъкът го изгледа изпитателно, наклони глава първо на едната, после на другата страна и се усмихна. После извика партньора си.
Белият преодоля разстоянието с две огромни крачки. А после, без никакво предупреждение, удари Томас толкова силно, че той отхвръкна назад и се приземи върху капака на колата. Едрият тип пристъпи напред и сви юмрук, за да нанесе нов удар.
— Спри на място!
Двамата непознати се извърнаха към Декър, който тичаше към тях с насочен пистолет в едната ръка и високо вдигната значка в другата.
— ФБР! Свалете оръжията! Ръцете на тила! Веднага!
Вместо да го послушат, двамата хукнаха към колата си, скочиха в нея и превъртяха гуми, като оставиха след себе си облаци пушек и дебели следи по асфалта. Изхвърчаха от паркинга, направиха остър завой и след две-три секунди се скриха от поглед.
Декър се втурна към Томас, който продължаваше да лежи върху капака на колата.
— Татко! — извика Дани, изскочи от колата и се втурна към баща си.
Декър прибра пистолета и помогна на Томас да се изправи.
— Добре ли си? — попита той.
Томас кимна и изтри кръвта от устните си. Когато погледна Декър, изражението му стана сурово.
— Добре съм.
— Сигурен ли си? Онзи те удари доста силно. Може да си получил сътресение.
— Добре съм!
Томас се оттласна от капака, олюля се за миг, после възвърна равновесието си и се скара на сина си:
— Entrar en el coche!
— Чакай малко — спря го Декър. — Кои бяха тия типове?
Томас го погледна.
— Това няма нищо общо с теб. Сам ще се оправя.
— Но аз мога да ти помогна. Работя за…
— Не ми трябва помощ! — сопна се Томас, качи се в колата и запали двигателя.
Декър отскочи назад, тъй като колата профуча покрай него. Забеляза, че Дани се е обърнал и го гледа, но миг по-късно колата се скри зад ъгъла, подобно на шевролета.
Декър се върна на стъпалата пред входа, взе чашата кафе и влезе вътре.
— Край на спокойната сутрин — промърмори той.
Когато изкачи шестте етажа, завари Джеймисън да се прозява и да прокарва пръсти през косата си. Стоеше до кухненския плот с дрехите, с които беше спала — тениска и шорти. Декър чу къркоренето на кафе машината.