Джеймисън се прозя отново.
— Стори ми се, че чух някакви коли да се надбягват или нещо такова.
— Нещо такова — отвърна Декър, изплакна чашата си и я сложи в миялната. — Знаеш ли нещо повече за Томас и Дани? — попита той.
— Например?
— Например дали бащата не е в някоя банда?
Тя го изгледа объркано.
— Какво е станало? Защо ме питаш?
— Защото двама с пистолети се опитаха да го сплашат. Единият го удари толкова силно, че едва не му откъсна главата.
— Какво?!
— Намесих се с изваден пистолет и значка, но ония задници офейкаха, преди да им прочета правата. А когато се опитах да помогна на Томас, той ми каза да си гледам работата.
— Видя ли регистрационния номер?
— Боже, как не се сетих да го погледна! — възкликна иронично Декър.
— Можем да го проверим и да открием кои са тези типове.
— Явно имат проблем с Томас. А щом той не желае да му помота, значи не е съвсем чист.
— Правиш прибързани изводи, Декър.
— Не чак толкова — възрази той. — Фактът, че двама души, които той очевидно познава, се появиха въоръжени и се опитаха да го пребият, говори за сериозен проблем.
Джеймисън си наля кафе, отпи глътка и каза:
— Още съм сънена и не мога да участвам пълноценно в този разговор.
— Добре, когато се разсъниш, искам да обсъдим въпроса. Ще се наложи да уведомиш Мелвин.
— Защо? Аз съм домоуправител.
— Но парите и сградата са негови.
Тя изпуфтя и промърмори:
— Добре, ще му се обадя. Ще провериш ли номера на колата?
— Непременно. Но не съм сигурен какво друго можем да направим. Да се свържем ли с местните ченгета?
— Но ако Томас наистина е замесен в нещо лошо…
— Какво очакваш от мен, Алекс? Нямам вълшебна пръчка, с която да направя света идеален.
— Защо не провериш номера и не запазиш случилото се в тайна от местната полиция? Това ще ни даде малко време да проучим нещата. Аз пък ще поговоря с Томас, може да сподели нещо повече с мен.
— Ако съдя по изражението му тази сутрин, шансът да се разприказва, е нищожен.
— Поне мога да опитам.
— Алекс, не искам да се забъркваш в тази история. Опасно е.
— Ама разбира се! Защото другата ми работа е толкова тиха, кротка и спокойна — отвърна тя.
Декър въздъхна и се облегна на кухненския плот.
— Човек не трябва да пренася проблемите си там, където живее. Знам това по-добре от останалите.
Лицето ѝ омекна.
— Наясно съм какво се е случило с твоето семейство, Еймъс. Но не бива да се обвиняваш за това.
— Казвам само да си предпазлива. Да не правиш нищо опасно. Ако пък случайно решиш да преминеш тази граница, не го прави без мен, става ли?
— Добре.
Той я изгледа продължително и каза:
— Винаги можеш да разчиташ на мен, Алекс.
После се обърна и излезе, преди тя да успее да отговори.
16
ХАРПЪР БРАУН.
Това пишеше на пропуска на посетителката.
Декър и Джеймисън бяха влезли в малка заседателна зала в Хувър Билдинг и бяха заварили Браун да седи до Богарт, а срещу нея — Милиган.
Браун бе висока около метър и седемдесет, слаба и стройна, с руса коса до раменете. Беше с черна плисирана пола, бяла блуза и обувки на висок ток. Декър определи възрастта ѝ между трийсет и пет и четирийсет. По лицето ѝ нямаше бръчки, с изключение на три, които прорязваха челото ѝ по средата. Или много се мръщи, или често се замисля, реши Декър. Или се мръщи, когато се замисли.
Тя се усмихна, като го видя, стана и протегна ръка.
— Еймъс Декър, много съм слушала за вас.
Имаше южняшки акцент, който Декър определи като от Тенеси или Мисисипи.
Той се ръкува с нея и погледна въпросително Богарт.
— Агент Браун работи за сродна агенция. Позвъни снощи и помоли да се срещнем.
Декър и Джеймисън седнаха, след като Браун се ръкува и с Алекс.
— Коя сродна агенция? — попита Декър.
— АВР.
— Агенцията за военно разузнаване?
— Точно така.
— Нещо като ЦРУ в армейски вариант с тази разлика, че вие действате в повече страни.
— И откъде разполагате с подобна информация? — усмихна се Браун, но усмивката не стигна до очите ѝ.
— Обичам да се ровя в Гугъл като всички останали. В кое от трите управления работите? В оперативното, информационно-аналитичното или техническото разузнаване?
— Съмнявам се, че разполагате с нужното ниво на достъп до класифицирана информация, за да чуете отговора.
— Удивително какви неща може да научи човек от интернет — намеси се Милиган, като хвърляше тревожни погледи към Декър и Браун, които предизвикателно се взираха един в друг.