— Какво е правила пред Хувър Билдинг?
Нямаме представа. Не знаем дори дали е идвала при нас. Днес не е имала часове в училището.
— А Уолтър Дабни?
— Шейсет и една годишен, женен, с четири големи дъщери. Преуспяващ бизнесмен, който изпълнява федерални поръчки. Работи с Бюрото и с други агенции. Преди това в продължение на десет години е бил служител на Агенцията за национална сигурност. Живее в Маклийн в голяма къща. Много е състоятелен.
— Бил е много състоятелен — поправи го Декър. — Жената и децата?
— Разговаряхме със съпругата. Изпадна в истерия. Децата са се пръснали из цялата страна. Една от дъщерите дори живее във Франция. Всичките се връщат у дома.
— Някой от тях има ли представа защо Дабни е постъпил така?
— Не сме разговаряли с дъщерите и засега не знаем нищо за мотивите му. Те вероятно са в шок.
Декър зададе следващия логичен въпрос:
— Има ли нещо, което да свързва Бъркшър и Дабни?
— Разследването е в самото си начало и все още не сме открили никаква връзка. Възможно е да е искал да убие някого, преди да се гръмне, и тя да се е оказала най-близо до него.
— Определено беше най-близо — каза Декър. — Но ако си решил да се самоубиваш, защото ще отнемаш невинен живот? Какъв е смисълът?
— Може човекът просто да е откачил. Нищо чудно, след като се поровим в миналото му, да открием причината за психическото му разстройство.
— Дабни носеше куфарче и пропуск за Хувър Билдинг. Стори ми се, че отива там. Имал ли е уговорена среща?
— Да. И това е потвърдено. Трябвало е да участва в обсъждането на проект, възложен на фирмата му от Бюрото. Съвсем рутинна среща.
— Искаш да кажеш, че е откачил, но е запазил достатъчно здрав разум, за да си облече костюма и да дойде в центъра на града за рутинна среща?
Милиган кимна.
— Виждам противоречието, но въпреки това е възможно.
— Всичко е възможно, докато не докажем противното — отвърна Декър, пристъпи към масата за аутопсии и застана до Уейнрайт.
— Оръжието на убийството беше деветмилиметрова берета. Входна рана в основата на черепа с възходяща траектория. Смъртта настъпи мигновено.
Уейнрайт приготвяше електрическия трион, с който се канеше да отвори черепа на Бъркшър.
— Определено съответства на външните наранявания.
— Ако Дабни умре, вие ли ще извършите аутопсията?
Тя кимна.
— Поемаме случая, тъй като Дабни е бил подизпълнител на ФБР и това се е случило пред самата централа. Така че, да, аз ще извърша аутопсията.
Декър се извърна и попита Милиган:
— Случаят възложен ли е вече на някой екип?
Милиган кимна.
— На кого? Познаваш ли ги?
— Много добре, защото става въпрос за нас.
Декър премигна изненадано.
— Моля?
— Случаят е възложен на екипа на Богарт, тоест на нас.
— Но ние се занимаваме само с неразкрити стари случаи.
— Точно това беше темата на днешната среща. Промяна на предназначението на екипа — от студени досиета минаваме към актуални разследвания. А след като ти дори си свидетел на престъплението, защо да не ни възложат тъкмо този случай? Звучи логично.
— Не би трябвало, щом съм свидетел на престъплението.
— Няма никакво съмнение какво се е случило, Декър. Има достатъчно други свидетели. Твоите показания не са определящи.
— Но аз дойдох тук, за да разследвам стари случаи! — възрази Декър.
— Решението не зависи от нас, а от шефовете.
— Нима могат да издърпат килима изпод краката ни? Просто така? Без да ни попитат?
Милиган понечи да се усмихне, но като видя угриженото изражение на Декър, се сдържа.
— Така действа бюрокрацията, Декър. Длъжни сме да изпълняваме заповедите. Поне аз и Рос. Вие с Джеймисън можете да си тръгнете, когато пожелаете, но моята кариера зависи от Бюрото. — Милиган помълча и добави: — Пак ще ловим престъпници. Но за по-скорошни престъпления. И ти пак ще правиш това, което умееш най-добре.
Декър кимна, макар да не изглеждаше доволен от чутото. Сведе поглед към тялото на Бъркшър и отново видя всичко в синьо. Стомахът му се сви на топка.
Уейнрайт се извърна към него и прочете името му върху служебната карта.
— Чакайте малко! Еймъс Декър! Вие ли сте онзи, който не забравя нищо?
Когато Декър не отговори, Милиган каза:
— Да, той е.
— Чух, че през последните няколко месеца сте разкрили няколко доста заплетени случая — продължи Уейнрайт. — Особено онзи с Мелвин Марс.