Богарт отстъпи назад и Джеймисън седна на мястото си. Спогледаха се, докато слушаха тихото хлипане на жената.
— Госпожо Дабни, можем да уредим да доведат децата ви тук веднага щом пристигнат в града — предложи Богарт след минута-две.
Тя не реагира в първия момент, но после кимна.
— Вие или някой друг имате ли информация кога ще дойдат или…?
Ели Дабни вдигна глава и отвърна, без да го погледне:
— Дъщеря ми Джулс… тя… тя би трябвало да знае.
Извади телефон от джоба си, натисна няколко бутона и му го подаде. Богарт си записа номера, върна телефона на Ели и излезе от стаята.
Джеймисън постави ръка на рамото на жената и каза:
— Много съжалявам, госпожо Дабни.
— Той… той… Уолт наистина ли е наранил някого? От ФБР… те казаха…
— Да не говорим за това в момента.
Ели извърна към Джеймисън мокрото си от сълзи лице.
— Не може да го е направил. Разбирате ли, Уолт не би могъл да нарани никого. Сигурни ли сте, че някой друг не е стрелял? Т-т-той… — Гласът ѝ заглъхна и тя опря чело на страничната преграда на леглото.
Мониторът изпиука и двете вдигнаха поглед, но само след секунда той замлъкна.
— Сигурни сме, госпожо Дабни. Иска ми се да не беше така, но сме сигурни. Има достатъчно свидетели.
Ели избърса лице с носната си кърпичка и попита с по-уверен глас:
— Няма да се възстанови, нали?
— Лекарите не са оптимисти.
— Аз… аз дори не знаех, че Уолт има пистолет.
След като се взира в нея в продължение на няколко секунди, Джеймисън попита:
— Забелязахте ли някаква промяна у съпруга си напоследък?
— В какво отношение? — попита разсеяно Ели.
— Промяна в настроението? Грижи в работата? Липса на апетит? Възможно е да е започнал да пие повече от обикновено. Или да е проявявал признаци на депресия.
Ели се облегна на стола, започна да мачка несъзнателно носната кърпичка в ръката си и впери поглед в скута си.
Навън отекваха забързани стъпки, понякога запищяваше алармата на монитор, чуваха се гръмки гласове, шум от колела на колички и носилки. Наоколо се носеше характерната за всяка болница миризма на антисептици. Въздухът бе доста хладен. В интензивното винаги цареше напрежение, тъй като единствено предупредителният писък на монитора разделяше живите от мъртвите.
— Уолт не говореше за работата си. И не пиеше вкъщи, единствено на делови вечери и коктейли, където го придружавах понякога. Но пиеше само за компания, за да се запознае с разни хора, да се сближи с някого, да уреди сделка… такива неща.
— Разбирам. А да сте имали финансови проблеми?
— Не знам за подобно нещо. Но все пак той се занимаваше с това. Никога не сме оставяли неплатени сметки, ако това имате предвид.
— А промени в настроението?
Ели Дабни попи сълзите си с кърпичката и погледна съпруга си за миг, преди да извърне глава, сякаш изпитваше неудобство, че споделя подобна информация с непозната.
— Изпадаше в различни настроения. Работеше много и когато бизнесът вървеше, беше щастлив. Но кога то срещаше затруднения, Уолт изпадаше в депресия… както би направил всеки на негово място.
— И нищо извън обичайното?
Ели смачка кърпичката на още по-малка топка и я хвърли в кошчето.
С точен и решителен замах.
Обърна се към Джеймисън, която чакаше търпеливо положителен или отрицателен отговор.
— Неотдавна замина някъде.
— Къде?
— Това беше необичайното — не ми каза къде. Преди никога не го беше правил.
— Колко време отсъства? — попита Джеймисън.
— Мисля, че бяха четири дни. А може би повече. Беше отишъл в Ню Йорк и от там замина някъде. Обади ми се и каза, че изникнало нещо неочаквано и се налага да се погрижи… не беше сигурен колко време ще отсъства.
— С влак или със самолет е пътувал? В чужбина ли е бил?
— Нямам представа. Обясни ми, че било свързано с потенциален клиент. Трябвало да уреди нещо. Но по думите му съдя, че проблемът не е бил кой знае колко сериозен. Предполагам, че пътуването е било уредено от офиса му…
— Добре, а спомена ли нещо повече, когато се прибра у дома?
— Не. Предполагам, че е пътувал по работа… Но от този момент той като че ли се промени.
— Кога беше това?
— Преди около месец.
— Съпругът ви притежава фирма, която изпълнява държавни поръчки, нали?
Ели кимна.
— „Уолтър Дабни и съдружници“. Офисът им е в Рестън. Но всичко, по което работят, е строго секретно. Когато се захвана с този бизнес, Уолт беше съвсем сам, а сега там работят поне седемдесет души. Има съдружници, но той е президент и притежава контролния пакет. — Очите ѝ се разшириха от изумление. — О, боже! Предполагам, че сега фирмата е моя! — Тя погледна притеснено Джеймисън. — Това означава ли, че аз трябва да я управлявам? Нямам никаква представа от неговия бизнес!