— Да, върна се вчера — призна Шазад. — Из го намери. Когато отидохме до Дъстуок след твоите сведения за фабриката. Той те търсеше там. Като че ли си мислеше, че може да си променила мнението си и да си се върнала вкъщи с онази твоя леля. Идиот.
— Ще кажа в своя защита — вметна Сам, — че аз гласувах да ти кажем.
— Ти обаче си крадец, а не въстаник, така че нямаш право на глас — каза Шазад.
— Мисля, че нямаш особено морално превъзходство в случая — отвърна Сам, облегнат на стената и много доволен от себе си. Наслаждаваше се на вниманието на Шазад независимо под каква форма. — И освен това…
Хала изстена и го прекъсна.
— Някой може и да се интересува от това, но в момента се опитваме да прекосим двореца незабелязано. Ако нямаш нищо против.
Аз поведох групата.
Държахме се близо до Хала и се движехме възможно най-бавно. Така й беше най-лесно да заблуди умовете на войниците на пост в двореца. Бяха малцина и нарядко. Тази нощ не бяха достатъчно. Но нито един не мигна, когато минахме право пред очите им — умовете им бяха изкривени от силата на Хала и виждаха само празен коридор. Движехме се тихо по вече познатите коридори и накрая стигнахме до мозайката на принцеса Хава. Сам не изчака да проговоря, а ни хвана отново за ръцете и ни издърпа през стената.
Излязохме, почти препъвайки се, най-горе на старите каменни стълби, по които слязох първия път, когато се събудих в двореца. Тогава султанът носеше лампа пред нас, така че виждах само по едно стъпало пред себе си.
Сега обаче виждах дъното на стълбите. Не бяхме само в тъмниците на двореца. Стрелнах ръка встрани, спирайки Шазад да не продължи. Тя разбра сигнала и спря където беше.
Придвижихме се внимателно, слизахме по стълбите като духове в нощта, навеждахме се, докато стигнахме до края на сенките, където имахме ясен изглед към криптата.
Подземието проблясваше с движенията на затворените джинове. Сега бяха осемнадесет. Осемнадесет имена, които бях извикала едно по едно, за да бъдат заловени. И макар всички да бяха приели човешка форма, в тях все пак имаше нещо неестествено. Стояха като колони от безсмъртна сила из подземието, улавяйки от време на време светлина, която не би могла да дойде отникъде. Чистата сила на присъствието им беше като физически удар, докато слизахме.
Половин дузина мъже с униформи, понесли фенери, бяха се събрали около Ферештех. Той беше точно там, където го оставих, след като го призовах, затворен в железен кръг. Само дето някой бе сложил нещо като клетка около него. Беше направена от бронз, желязо, злато и стъкло, преплетени в сложни фигури, свързани на хиляда места метални арки, извиващи се една в друга.
Другите джинове наблюдаваха с любопитство от собствените си железни кръгове като родители, които гледат нещо, създадено от детето им, което не разбират напълно. За част от секундата Бахадур стрелна поглед към нас, преди да се обърне отново към другите безсмъртни.
Нещо мръдна в кръга от войници и видяхме фигурата, която работеше с машината. Веднага познах Лейла, дори толкова отдалече. Значи затова не успях да я намеря в градината. Тя се движеше неспокойно, ръцете й танцуваха по сложните на вид части на машината също толкова леко, както с малките играчки, дето правеше в харема.
Тя изви нещо и внезапно направи крачка назад. Целият кръг от войници се отдръпна с нея.
За две пулсирания на сърцето не се случи нищо.
И тогава машината оживя.
Решетките на клетката започнаха да се движат, в началото бавно. След това се ускориха.
В машината Ферештех гледаше с любопитство движенията на остриетата. Не изглеждаше уплашен, но в моите гърди се надигаше паника. Машината забръмча все по-бързо и по-бързо, огромните остриета се въртяха в равни кръгове, сякаш всяко бе движещ се хоризонт на огромно кълбо. Бронзовите остриета се издигаха като изгрев, а тъмните железни остриета ги пресичаха и носеха залеза. Все по-бързо и по-бързо. Накрая се виждаха само неясните очертания на машина около джина.
Сърцето ми се изпълни с ужасен страх. Трябваше да го освободим. Трябваше да го освободим сега, преди да е станало твърде късно. Тръгнах напред, сляпа за опасността. И тогава една от частите на машината, желязно острие, зае мястото си и спря. Увисна изведнъж, извито нагоре към небето. Застина там за момент. Видях какво ще се случи секунда преди да стане.
То прониза Ферештех право в гърдите.
Вътре безсмъртният джин, едно от Първите създания на Бога, направени ведно със света, които бяха видели раждането на човечеството, смъртта на първите безсмъртни и раждането на първите звезди, възправили се срещу Унищожителката на светове, умря.