— И някак винаги аз се оказвам излишната.
— И аз се радвам да те видя, сестричке — пошегува се Джин, когато тя ме пусна. С глупава усмивка Делила се хвърли върху него. Бях сигурна, че поздравът й към мен е бледа сянка на погледа, който получи Джин, най-сетне завърнал се.
Появи се Навид и хвана Имин, още облечена с окървавените дрехи на прислужница, в силна прегръдка. Всичките тези дни, през които Имин беше в двореца без никакви новини, нямаше как да са били лесни за Навид. Но Имин беше права — брадата не му отиваше.
После започнаха да ме предават от ръка на ръка, приятели и въстаници, които едва познавах, ме потупваха по гърба, прегръщаха ме и ме поздравяваха, че съм оживяла. Че съм избягала. Благодаряха ми за жертвата, задето съм стояла толкова дълго в харема. Близнаците се превърнаха в котки и взеха да се умилкват около краката ми, като едва не ме спъваха на всяка крачка. Чувствах, че докато минавам от ръка на ръка, сякаш по едно парче от мен се връща с всеки човек, извежда ме от харема, премахва скръбта ми за Шира, гнева заради леля ми, всичко, което бе се случило в последните няколко месеца.
И тогава, като че се разтвори завеса, се озовах очи в очи с Ахмед. Бях сигурна, че всеки момент на съмнение през всичките тези месеци е изписан на предателското ми лице. Всеки път, когато виждах баща му да взима решение по-бързо. Всеки път, когато се страхувах, че султанът е прав и Ахмед не е готов. Всеки път, когато проявявах глупостта да слушам един убиец и тиранин.
— Ахмед…
— Амани. — Той ме хвана грубо за рамото и ме притисна в прегръдка. Отпуснах се с благодарност. Беше много по-лесно да вярвам в Ахмед, когато го виждах пред себе си от плът и кръв. — Добре дошла у дома.
ГЛАВА 39
Вълните от предната нощ ни удариха една по една. Случилото се на Ауранзеб бе изопачено от двореца, преди да се разпространи сред хората. Султанът обяви независимостта на Мираджи от чуждо владичество. Всяка страна, застрашаваща границите ни, ще изгори.
Известието казваше още, че принц Кадир е бил убит. Загинал смело в битка, убит от собствените си братя, Въстаналия принц и принц Рахим, обърнал се неочаквано срещу семейството си заедно с лорд Билал, който пък избягал. Принц Рахим бил заловен, опитвайки се да побегне като страхливец. И двамата щели да бъдат прокълнати завинаги, понеже убили собствената си кръв. Султанът скърбял за сина си. Нямаше новини за екзекуция на Рахим. След случилото се на екзекуцията на Шира ми беше ясно защо султанът не иска ново публично обезглавяване.
Щеше да има нови изпитания за султим. За да се избере нов наследник на Мираджи. Султанът бе споменал, че хората изпитват най-силна любов към трона, когато принцовете се избиват за него. Беше убил собствения си син и сега използваше смъртта му, за да спечели отново народа за трона.
Но и ние можехме да я използваме. Щяхме да напомним на града, че изпитанията за султим вече са излъчили наследник — принц Ахмед.
В светлината на скорошните събития дворецът обяви нов вечерен час. Армията от абдали на султана щеше да патрулира по улиците. С тях не можеше да се спори. Всеки, намерен на улицата между залез и изгрев, щеше да бъде екзекутиран. За собствената им сигурност, така обяви дворецът. В крайна сметка само тъмни намерения се изпълняват в тъмните часове. Не казаха, че целта е да спънат въстанието, но всички разбрахме значението на думите.
И бяхме спънати.
Беше странно да слушаме отвън, след като толкова време бяхме вътре. Отново действахме на сляпо — точно когато не можехме да си го позволим. Съгласихме се Имин да се върне в двореца, за да бъде очите и ушите ни.
— Няма ли друг начин?
Уморено потърках очи, докато го обсъждах с останалите. Бяхме в кабинета на бащата на Шазад. Бяхме го превърнали в нещо като военен щаб. Нямаше нужда да променяме кой знае какво за целта. Имаше нещо успокоително там, макар да беше далеч от шатрата на Ахмед в стария въстанически лагер. Стените бяха покрити с карти и бележки. Картата на Изман, която откраднах от писалището на султана в нощта, когато вечеряхме заедно, беше точно в центъра. Разпознах и доста от останалата информация, която предадох от двореца.
Част от нея ми даде Рахим.
Аз избягах, но той още беше вътре. И трябваше да разберем какво става с него. Затова изпитах вина, когато възразих.
— Не съм сигурна, че е разумно да пратим още един полуджин в ръцете на султана.
Рахим ми беше съюзник, но никой не знаеше по-добре от мен рисковете, ако разкриеха Имин.
Навид изглеждаше обнадежден от възражението ми. Той седеше в голямо кресло в ъгъла, обгърнал с ръце Имин. Тя беше в дребна женска форма, толкова малка, та да се събере в ръцете на съпруга си като парче, чието място винаги е било там. Седеше, свила крака под себе си, облегната удобно на гърдите му, със затворени очи. Беше изтощена, но будна. Предната нощ бе изтощила всички. Хала наистина спеше в един ъгъл. Джин седеше на писалището на бащата на Шазад със свалена риза, докато Шазад оглеждаше раната му.