— Добре дошла в редиците на хората — каза Шазад. — Ще ти намеря пистолети.
* * *
— Сам — отидох при него, докато кухнята се опразваше. Тъкмо белеше портокал, откраднат от една от висящите от тавана кошници. — Ще ми трябва помощта ти.
Млъкнах, докато Шазад минаваше покрай мен и викаше на някого нещо за оръжейните припаси. Сам вирна вежда.
— Нещо, за което твоят генерал не може да ти помогне?
Снижих глас и го подръпнах в ъгъла.
— Познавам някого, който може да успее да извади желязото от кожата ми. Не Свещен мъж. Жена. Леля ми.
Сам замръзна, току поднесъл портокала към устата си.
— Жената, която те е упоила, отвлякла и продала в харема? Да, определено може да й се има доверие.
— Моля те, Сам. Трябва ми помощта ти. Ти месеци наред влизаше и излизаше от харема, когато си пожелаеше. Нямаш представа какво е да стоиш затворен там, напълно безпомощен, да не можеш да излезеш, нито да се защитиш. — Вдигнах блузата си и разкрих белега от куршум. Същият, който му показах в деня на запознанството ни.
— Това се случи, когато имах силата си. Ако се наложи, Ще вляза в двореца без нея, но вероятността да ме убият ще бъде два пъти по-голяма и ти го знаеш. И бих поела всеки риск, за да не стигам дотам. Ще ми помогнеш ли?
Сам се замисли, докато откъсваше друго парче портокал.
— Колко?
— Колко какво?
— Колко ще ми платиш да открия твоята толкова добронамерена леля?
Отпуснах рамене.
— Сериозно ли? След всичко, дето се случи, искаш да продължиш да се преструваш, че го правиш само заради парите?
— Защо иначе да го правя? — попита той. — Аз съм бандит, забрави ли?
— Защото искаш да бъдеш нещо повече — казах най-сетне.
Рискувах. Но лекотата, с която думите ми излязоха от устата, ми подсказваше, че съм права. Видях как Сам минава през стени с рани заради въстанието. Как отива на Ауранзеб като предател на собствените си хора. Не го правеше само за пари.
— Затова си още тук — рекох.
— Това би било ужасно глупава причина. — Сам потърка веждата си. Аз запазих мълчание. — Ще видя какво мога да направя.
ГЛАВА 41
Както се оказа, Скритата къща не беше чак толкова скрита. Беше баня на пресечката на две извити улици с пъстроцветни тенти в центъра на Изман. На мен ми изглеждаха като всички други улици, през които минахме на път за тук. Градът представляваше огромен лабиринт и ако Ахмед не ме побутваше при всеки завой, щях да се изгубя доста по-бързо, отколкото в пустинята.
Когато наближихме, в косата ми навлезе пара, която излизаше от прозорци с решетки и ухаеше с аромата на цветя и подправки, и събуди в съзнанието ми спомени за харема. Ахмед леко ме сръчка — знак да погледна нагоре. Щом го направих, името най-после ми се изясни. Всички сгради в Изман сякаш се издигаха на не повече от три етажа. Скритата къща се простираше два етажа над постройките наоколо. А покривът беше украсен с навес от лози и градински пустинни цветя, които се спускаха от стените и скриваха къщата от любопитни очи.
Шазад бе избрала това място за срещата с лорд Билал. Но беше му казала да я чака другаде. Без охрана и без оръжия. Тя щеше да се срещне с него там и да го доведе. Вземахме предпазни мерки. Искахме от него да засвидетелства страшно силна вяра в нас.
Джин бе отишъл първи, напълно сам, за да провери за засади и капани. Ахмед и аз го последвахме, облечени като обикновена двойка из улиците на Изман, а не като принц и телохранител със скрит под халата пистолет. Но стигнахме до къщата без инциденти.
Ахмед отвори вратата и влезе. Главата на момичето на писалището се стрелна нагоре.
— Е, ако това не е нашия Въстанал принц. — Тя затвори книгата си и ме изгледа. — Можеш да свалиш пръста от спусъка, тук си в безопасност. — Дори не бях осъзнала, че съм сграбчила оръжието. Отпуснах пръста си. Но не го отместих. — Брат ти е на покрива.
— Какво е това място? — попитах, докато се качвахме по стълбите.
— Убежище. — Ахмед се отмести да ми направи път. Не знаех дали го прави от учтивост, или просто защото съм му телохранител. — Не наше. На Сара. — Той извърна глава към момичето на бюрото. — Била е омъжена на шестнайсет. Овдовяла на седемнайсет. Никой освен Сара не знае как е умрял съпругът й и никой не е успял да докаже, че е отровен. Оставил я с потрошени кости и огромно количество пари. — Съзнанието ми се насочи към Айет, без да го желая. Ако бе се озовала тук, а не в двореца, може би нямаше да ми е враг. Можеше да е една от нас. И да е добре. Или пък да я прострелят заради въстанието и да умре на място. — Тя взела парите и направила това. Тук е място за жени, които не искат да бъдат със съпрузите си. Без значение какви са причините. Място, където са в безопасност. Саида беше оттук. И Хала намерихме тук.