Прозрението, че нещо е сбъркано, ме споходи твърде късно. Чух звука от зъбци на машина. Бръмченето на нещо метално, което се въртеше по-бързо и по-бързо и спираше. Това бе единственото предупреждение, преди илюзията да се разпадне.
Значи, беше им дал не просто силите на Нуршам. Можеха да създават илюзии като Делила.
Възцари се хаос, докато илюзията се одръпваше и ние виждахме действителността.
Тела покриваха земята, най-вече въстаници, само един или двама бяха с униформи. Лежаха неподвижни, пръснати из разкъсаните палатки, все още стискаха оръжия. Оцелелите стояха на колене край стените, въоръжени войници и абдали патрулираха край тях. Ахмед. Имин.
Из и Маз. Навид. Тамид.
— Да, Амани. — Султанът ми се усмихна — усмивката на джин. Тя вещаеше беда. Той сякаш четеше мислите ми. Сред хаоса наоколо, пленените и убити въстаници, изникна фигура. Отвързаната Лейла. Със спокойно изражение. Носеше сако, което сякаш принадлежеше на султана, над дрехите, дето носеше на Ауранзеб. Погледът на уплашено животно бе изчезнал. Сега се подсмихваше доволно. — Беше капан.
ГЛАВА 46
Извадих оръжието си, макар да знаех, че е твърде късно. Двайсетина пушки потракаха към нас, готови да ни застрелят, ако се наложи. Шазад и Джин вече бяха приготвили оръжията си за битка. И двамата щяха да умрат. Сега го осъзнах — бяхме в капан. Аз, Джин, Шазад, Рахим, Делила, Хала и… огледах се за Сам, но го нямаше. Не го виждах никъде. Бяхме обградени. Превъзхождаха ни на брой. Ала това нямаше да спре приятелите ми — те щяха да умрат в битка.
— Прекратете съпротивата! — нареди Ахмед от мястото, където бе коленичил. — Прекратете съпротивата. Свалете оръжията.
С крайчеца на окото си видях как Шазад се противи с цялото си тяло на заповедта и как Джин отпусна и сви пръсти около пистолета. Но вниманието ми бе отправено към султана. Бе впил очи в мен. Почти го чувах. Този плътен, разумен глас, от който се чувствах така, сякаш всички бяхме немирни деца. „Знаеш какъв ще е краят, ако се съпротивлявате, Амани."
— Направете каквото казва — обадих се аз. — Свалете оръжията.
Хвърлих пистолета си на земята. Желязото се отлепи от кожата ми с облекчение.
Най-сетне мечът на Шазад издрънча шумно на земята. Последва го пистолетът на Джин. Аз не бях въоръжена. Но не бях и беззащитна. Султанът бе организирал всичко това, ала имаше подробност, която не очакваше.
Някъде на ръба на сетивността ми, отвъд градските стени, докосвах пустинята.
— Много добре — кимна султанът към завързания пленен Ахмед. — Знаеш ли, иронията на света не спира да ме изненадва. Синът, който най-много прилича на мен, е единственият, който иска да ме свали от трона.
— Е, това не е вярно.
Рахим пристъпи между мен и баща си. Използвах прикритието на тялото му, за да помръдна леко ръцете си, без резки движения. Протегнах се много надълбоко, в сърцевината на тялото си, към онова, което ме поддържаше жива досега. Почувствах остра болка в старата си рана.
— Аз бих те свалил от трона на секундата, татко.
Някъде далеч пустинята се надигна.
— Затова ти си от онази страна на оръжията на баща ни, а аз съм от тази — проговори най-после Лейла. Срамежливият й чуруликащ глас, който винаги звучеше сладко, придоби различен тон сега, измежду стените на градината. Нямаше ги и големите насълзени очи. — Аз съм тази, която не предаде семейството си.
Брат й срещна погледа й през градината.
— Ти беше семейството ми — каза спокойно той. — Опитвах се да те спася. Когато разбрах, че имаш талант за работата с машини като майка ни, веднага се досетих, че той ще се опита да те използва, както използва нея. Това я унищожи, Лейла.
— Нямах нужда от спасяване. — Тя придърпа якето около тялото си в хладната нощ. — Грижех се сама за себе си от деня, в който ме изостави сред онези жени и интригите им. Научих се да оцелявам. Да бъда полезна.
Каза ми го веднъж в харема, когато Мухна, Узма и Айет изчезнаха една след друга. Ако не си полезна, трябва да станеш невидима. А кой е по-невидим от сама принцеса в харема?
Толкова невидима, та дори не се замислих, че Айет изчезна, след като споделих с Лейла, че ме е заловила със Сам в градината при Плачещата стена. Че Узма и Мухна изчезнаха след инцидента със самоубийствените пиперки и сцената в съда. Толкова невидима, та никому не хрумна, че е наблюдавала подлите им номера. Че идеята да бъдат поставени в машината е нейна, а не на султана.
— Нямаше те, а аз бях тук и довършвах започнатото от мама. — Усмивката на Лейла бе сладка, както винаги, и тя я насочи към Рахим като оръжие. — Тя би го искала. Омразата й бе отправена към галаните, не към баща ни.